Определение № 223 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 140/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. О. Р. чрез пълномощник адв. В срещу решение № 901 от 9.10.08г.по гр.дело № 4027/07г.на Върховния касационен съд,ІІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същата страна против въззивното решение на Апелативен съд-Велико Търново по гр.дело № 76/07г.от 3.05.07г.в частта по исковете с правно основание чл.94 ал.1 от ЗАПСП. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на решението. Частната жалба е депозирана в законовия срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Като взе предвид доводите в частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт,Върховният касационен съд приема следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното решение с характер на определение състав на Трето г.о. на Върховния касационен съд е приел,че исковете по чл.94 от ЗАПСП са предявени в размер под 5000 лв и постановеното по тях решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.218а ал.1 б.”а” от ГПК. Определението е законосъобразно. Въззивно решение по иск с парично вземане под 5000 лв по граждански дела,макар и постановено от апелативен съд ,а не от окръжен съд,не подлежи на касационен контрол с оглед значимостта на имуществения интерес. Ето защо законосъобразно е прието от състава на ІІІ г.о.,че въззивното решение по исковете по чл.94 от ЗАПСП е необжалваемо,тъй като попада под изключението на чл.218а б.”а” от ГПК за обжалваемост пред касационната инстанция – постановено е от въззивен съд по иск с парично вземане с цена на исковете под 5000 лв. Поради това ,като е оставил без разглеждане касационната жалба в тази й част,съдът е постановил законосъобразно определение,което следва да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.