Определение № 678 от 15.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2287/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Р. С. С. срещу разпореждане №156/12.07.2017 г. на председателя на Второ т.о. по преписка вх.№ 156/12.07.2017 г. г. на ВКС, с което е отказано образуване на ч.т.д. по частна касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно определение, с което е потвърдено разпореждане по гр.д. № 27503/13 на СРС,ГО-34 с-в, с което е прието за просрочено възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение изд. на 15.07.2013 г. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност. Частната касационна жалба е счетена за недопустима. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното разпореждане, съставът на ВКС се е мотивирал, че обжалваното въззивно определение е постановено в рамките на заповедно производство, което е по принцип двуинстанционно, съгласно задължителната практика на ВКС: т.8 от ТР №4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя горните съображения и доколкото определението, с което е потвърдено разпореждане по гр.д. № 27503/13 на СРС,ГО-34 с-в, с което е прието за просрочено възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение изд. на 15.07.2013 г. има характера на въззивно такова, то няма как същото да подлежи повторно и отново на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК, каквито са доводите в настоящата частна жалба, а касационното му обжалване е недопустимо. От изложеното следва, че настоящата частната жалба срещу разпореждане, с което е отказано образуването на ч.т.д. по недопустима частна касационна жалба е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение