Определение № 90 от 28.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2018 г.

Производството е по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на П.р.б. срещу влязлото в сила решение от 9.09.14г. на Софийски районен съд, ІІ ГО,постановено по гр.дело № 17891/13г.,с което е осъдена Н.с.с. да заплати на С. С. Т.,на основание чл.225 ал.1 вр.с ал.4 ЗСВ сумата от 40 608 лв,представляваща обезщетение в размер на осем брутни възнаграждения за прослужено време на длъжността следовател,ведно със законната лихва, считано от 23.04.13г.,както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 1530.59 лв. В молбата се твърди,че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.Моли се съда да допусне до разглеждане молбата за отмяна и да отмени атакуваното решение. Ответникът по молбата С. Т. счита,че е недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи,намира следното: Молбата за отмяна е недопустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове по чл.225 ал.1 ЗСВ и чл.86 ЗЗД, предявени от С. С. Т. и Н.с.с.,и по претенциите е постановено осъдително решение. Прокуратурата на РБ не е взела участие в съдебното производство и няма право да иска отмяна на решението, постановено по него. Не е налице хипотезата на чл.304 ГПК,тъй като по отношение на молителя не се разпростира силата на пресъдено нещо по решението,чиято отмяна се иска. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна на П. РБ. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.