Решение № 2220 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9401/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/, чрез процесуален представител против решение 11557 от 11.07.2024г. по адм. д. 3840/2024г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на Казино Ескейп гр.Исперих ООД е отменено Решение 000030-3471/25.03.2024г. на ИД на НАП за отказ заплащането на лихва в размер на 888.96лв. по възстановена недължимо платена такса в размер на 25000лв. за период 18.08.2022г.-23.12.2023г., и преписката е върната на административния ръководител на ИД на НАП за ново произнасяне 7 дневен срок по подадено искане вх.26-К-395/23.02.2024г. по отношение на дължимата законна лихва. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът Казино Ескейп гр.Исперих ООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е постановен от компетентен орган, в съответната писмена форма при липса на допуснати процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби. АССГ е приел за безспорно установено, че с молба от 11.10.2020г. Казино Ескейп гр.Исперих ООД е искал възстановяване на недължимо платена такса от 25000лв., по повод на което с решение от 05.12.2022г. на ИД на НАП търсената сума е възстановена, но в решението не се съдържа произнасяне по отношение на дължими лихви. Съдът е счел, че е налице непълнота на специалния закон, и на осн. чл.46, ал.2 ЗНА е приложил разпоредбата на чл.129, ал.6 вр. ал.5 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци и мита (чл.162, ал.2 ДОПК). Според съда обстоятелството, че специалният закон не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за данъци, вкл. и мито, не препятства приложението на ДОПК, като такова препятствие би било налице единствено ако материалният данъчен закон (Закон за хазарта) изрично изключва дължимост на лихви, каквото изключване цитираният закон не съдържа. АССГ е приел, че заявителят Казино Ескейп гр.Исперих ООД може да претендира произнасяне за лихви както като искане за допълване решение по реда на чл.62, ал.1 АПК, така и като самостоятелно искане в отделна административна процедура, като заявителят не може да бъде ограничаван в подхода, по който ще процедира. Решението е неправилно. Спорният по делото въпрос е относно приложението на материалния закон в хипотезата на поискана и възстановена с влязъл в сила акт на ИД на НАП недължимо платена от Казино Ескейп гр.Исперих ООД държавна такса в размер на 25000лв. по чл.30, ал.3 от ЗХ за обект, находящ се в гр.Белослав, обл.Варна, [адрес], и последващо искане до Национална агенция за приходите с претенция за изплащане на дружеството сумата от 88.96лв., представляващи лихва за забава върху недължимо внесената и възстановена от НАП държавна такса. Противно на възприетото от първостепенния съд, в процесната хипотеза ДОПК е неприложим. Чл.92 от ЗХ регламентира лимитативно случаите на прилагане на ДОПК при деклариране, установяване, събиране на вземания ( вкл. за държавни такси), и обжалване на актове по този специален закон. От прочита на цитираната разпоредба е видно, че този ред не се прилага спрямо държавните такси и лихви, събирани по чл.30, ал.3 ЗХ, при което решението на АО за оставяне без уважение искането на дружеството за заплащане на лихва по възстановена и обявена за недължимо платена сума за ДТ по чл.30, ал.3 ЗХ е постановено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Претенциите на ответната по касация страна за заплащане на лихви за забава върху недължимо внесената и възстановена от НАП държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ следва да бъдат заявени по реда на съответното исково производство. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че съдебното решение предмет на касационна проверка е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението на АССГ трябва да бъде отменено и вместо него се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на Казино Ескейп гр.Исперих ООД против Решение 000030-3471/25.03.2024г. на ИД на НАП, се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 270лв., от които определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. за съдебните производства, при данни за осъществено представителство от юрисконсулт, и 70 лв. заплатена ДТ.