Решение № 1705 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2018 г.

Решение № 1705 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Общински съвет – К. срещу Решение № 74/12.02.2018 г. по адм. дело № 855/2017 г. по описа на Административен съд – П.. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска същото да бъде отменено. Твърди се, че Общинският съвет е бил в правомощията си да въведе оспореното от представителя на Окръжна прокуратура – П. задължение за внасяне на режийни разноски по сметка на общината, обективирано в чл. 40, ал. 3 от общинската Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на Община К.. Ответната по жалбата страна не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – П. против чл. 40, ал. 3 от общинската Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на Община К., приета с Решение № 5/17.02.2005 г. на Общински съвет К.. С оспореното решение разпоредбата е отменена, като приета в нарушение на административно-производствените правила и несъобразена с материалния закон. За да постанови акта си, съдът е приел, че е нарушен редът за издаване на нормативни административни актове, тъй като оспореният текст от Наредбата, като нейна неразделна част, не е бил оповестен съобразно изискванията на чл. 2 а от ЗНА, аналогичен на действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, с което била ограничена възможността за участие на заинтересовани лица в административното производство. Въведеното задължение за заплащане на режийни разноски не било подкрепено с каквато и да е финансова обосновка. Обстоятелството, че тези разноски се приравнявали на такса по смисъла на ЗМДТ задължавали административния орган да конкретизира разходите на общината за предоставяне на съответна услуга, съобразно дефиницията на § 1, т. 15 от ДР на ЗМДТ. От самата разпоредба не ставало ясно за какъв точно вид услуга е предвидено заплащането на така приетата в оспорената разпоредба такса. Отделно от това съдът е преценил, че определянето на местните такси и цени на услуги следва да стане с един акт на Общинския съвет, а не да бъде регламентиран в Наредба нерегламентираща точно този вид задължения. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който оспореното съдебно решение е неблагоприятно, в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: Съобразявайки се с представените му от страните доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до единствено възможния извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при приемане на оспорената от представителя на Окръжна прокуратура разпоредба, което е довело до ограничаване на възможността на заинтересовани лица да вземат участие в производството в защита на собствени права и интереси. Настоящата инстанция споделя становището, че след като предложението на кмета на общината е внесено в общинския съвет за разглеждане на 02.02.2005 г., под вх. № 25, то няма как до датата на приемане на Наредбата с Решение по Протокол № 1 от заседание на 17.02.2005 г. да е изтекъл предвидения по закон едномесечен срок за обявяване, обсъждане и вземане предвид на евентуално депозирани становища на заинтересовани лица, свързани с текстовете на предложената за приемане от Общинския съвет наредба. От представеното писмо с изх. № 2/08.02.2005 г. е видно, че Председателя на Общинския съвет е свикал заседание за 17.02.2005 г. в 09. 00 ч., като точка пета от дневния ред не е включено приемане на Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община К., а е описано "Приемане на план-програма за работата на Общинския съвет гр. К. за първото полугодие /януари – юни/2005 г. " Обоснован е и извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената норма. Липсват каквито и да е данни вносителят на предложението за приемане на текста на чл. 40, ал. 3 от Наредбата да е изготвил и представил за запознаване и обсъждане мотиви или сметкоплан удостоверяващи необходимостта и възможността от определяне на размера на тези режийни разноски, представляващи по своята същност такса, дължима към бюджета на общината. Съобразно чл. 115 а, ал. 1 от ЗМДТ таксите свързани с производства по настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти, трябва да съответства на разходите на общината за предоставяне на съответната услуга, включително и необходимите материално-технически разходи, ведно с административни разходи за изпълнение на задълженията на ангажираните с производството длъжностни лица от общинската администрация. След като липсва такава обосновка, то безспорно размерът на определената в чл. 40, ал. 3 от Наредбата такса е необоснован, а оттам и незаконосъобразен в този аспект. Задължение на административния орган е да установи с допустимите по закон средства спазването на изискванията при издаването на административния акт или в случая на оспорената разпоредба. След като с разпореждането си от 12.10.2017 г., съдът изрично е разпоредил на административния орган и му е указал представянето на доказателства относно изпълнението на процедурата по приемане на оспорената разпоредба и това не е сторено, правилно и обосновано е формулиран извод за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при приемане на оспорената разпоредба. При липсата на допуснати нарушения, посочени в жалбата, атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като обоснован, законосъобразен и постановен при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на воденото съдебно производство. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение