Определение № 881 от 10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 17477/28.02.2011 година на Г. И. Г. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител- адв.Л.Д.- САК срещу Решение от 29.12.2010 година по гр.д. Nо 5697/2010 година на Софийски градски съд по допускане на делбата, в частта за квотите. С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил решението на първата инстанция по допускане делбата между страните по делото, бивши съпрузи на апартамент в [населено място], в частта относно определените права от 73 505/449 535 идеални части за жената и 376 030/449 535 идеални части за мъжа при уважено възражения на мъжа по чл. 21 СК от 1985 г. / отм./. Поддържа се, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния и процесуален закон при разглеждане на възражението за липса на съсобственост поради вложени изцяло лични средства в придобиването на процесното жилище, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-.3 ГПК се поддържа с многобройни довод и изведени въпроси, част от които напълно неотносими към производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. След преценка на доводите м настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване на посоченото въззивно решение от 29.12.2010 година по гр.д. Nо 5697/2010 година следва да бъде допуснато. С ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се дадоха задължителни указания какво следва да се разбира под „въпрос” по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и по конкретно, че изведеният правен проблем следва да бъде обуславящ изхода на делото. В този аспект, обуславящи изхода на спора са „обобщените” процесуално-правните въпрос: 1./ за доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарение / дарствен мотив/по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./, в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност / са внесени по банков път от трето лице, чия е доказателствената тежест в процеса за доказване на фактите и 2./ за приложение презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, при недоказаност на твърдения, на които се основава твърдението на ищеца за съвместен принос на съпрузите, за допустимостта от разширително тълкуване на разпоредбата, извън въведението като твърдения основания по исковата молба в контекста на чл. 127 ал.2 ГПК, чл. 143 ал.2 ГПК и преклузията на чл. 143 ал.3 ГПК, разрешени от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 108/1999 година по гр.д. Nо 722/1998 г. на В.-2 отд., Решение Nо 756/ 22.01/1996 г. по гр.д.Nо 809/1996 г на ВС – 1 отд. и др., както и сочещи необходимост от произнасяне предвид новите правила на процеса, касаещи доказателствата и доказателствените средства- тяхното искане ,ангажиране, разпределение на доказателствената тежест и липсата на практика в тази насока- основания за допустимост с приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай/ при данни за данъчната оценка на процесния апартамент от 60 796 лв. / в размер на 305 лв. / триста и пет лева/, вносима от касатора по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия