Решение № 7932 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2017 г.

Решение № 7932 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "О. К. СУПЕРТРАНС" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Я. Я., ЕГН ********** чрез адв. Бараков, срещу решение № 7258/21.11.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 7643/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-01-308/07.07.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Релевира възражения за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Не били налице основания административният орган да откаже регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници на това дружество, тъй като то отговаряло на изискванията за благонадеждност. Лицето с прекратени права за извършване на таксиметров превоз на пътници, било друго юридическо лице - "СК СТИЛ ТРАНС" ЕООД, като посоченото обстоятелство не било налице досежно заявителя. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповед № РД-01-308/07.07.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез юрк. Нерезова оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на седмо отделение на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно приложението на материалния закон: Производството пред Административен съд С. град е образувано по жалба на "О. К. СУПЕРТРАНС" ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Я. Я., ЕГН ********** срещу заповед № РД-01-308/07.07.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Страните не спорят по фактите. Спорът, въз основа на така установените факти, е досежно приложението на материалния закон, като се изразява в следното: В хипотеза на заявление за регистрация по чл. 12, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, представлява ли основание за отказ по чл. 12, ал. 6 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници /не отговаря на изискванията за благонадеждност/ прекратеното право да се извършва таксиметров превоз на пътници на друго дружество, свързано със заявителя чрез физическо лице - управител и съсобственик и в двете и попада ли тази хипотеза в приложното поле на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 34/1999 г. при тълкуване на понятието "неблагонадежден превозвач" в относимата редакция на нормативните актове към 07.07.2015 г. - датата на издаване на обжалвания акт? При решаване на спора, съдът е обосновал, че дори и дружеството - заявител "О. К. СУПЕРТРАНС" ООД да не е с прекратени права по чл. 12, ал. 8, т. 1, б. "в" от Закона за автомобилните превози през последните две години, то друго дружество, свързано със заявителя чрез физическото лице - Я. Я., е било с прекратени такива /със заповед № РД - 01 - 293/25.06.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "АА"/, поради което е налице хипотеза на неблагонадеждност, основание за формиране на оспорения отказ по чл. 12, ал. 6 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Противното, според съда, дава възможност за заобикаляне на закона и постановяване на акт в противоречие с неговата цел. Решението е правилно. На първо място, съдът акцентира върху различните редакции на ЗАвП към датата на издаване на обжалвания акт и датата на постановяване на настоящия съдебен акт. Чл. 12, ал. 6, т. 3 ЗАвП, в редакцията му към Дв-к бр. 9/2017 г. регламентира като основание за отказ за извършване на регистрация по чл. 12, ал. 1 от същия н. а. прекратено на основание ал. 8, т. 1, букви "а", "в" или "г" през последните две години право да извършва таксиметров превоз на пътници на същия търговец или на свързано с него лице. Легална дефиниция на понятието е дадена в § 1, т. 54 от ДР на ЗАвП. В редакцията на ЗАвП към датата на издаване на обжалваната заповед обаче изискването е поставено към същия търговец и разпоредбата, уреждаща изискванията за благонадеждност не съдържа пряко регламентирана възможност за изследване на обстоятелството досежно свързани с дружеството -заявител лица. Новата редакция на закона не може да намери приложение досежно заварените факти, ако законът не й придава обратно действие, а такова не е регламентирано. Материалноправните норми имат действие занапред. По аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове новата редакция на чл. 12, ал. 6 ЗАвП е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Ето защо, съдът при решаване на спора, не може да приложи тази редакция на закона, която изчиства спора между страните. Ето защо, стои въпроса за яснотата на редакцията на закона към датата на постановяване на акта и възможността благонадеждността на заявителя да се преценява при анализ на прекратени права на друго дружество, свързано със заявителя чрез физическо лице - съ/собственик и управител и на двете дружества. Страните не спорят свързаността на двете дружества - "СК СТИЛ ТРАНС" ЕООД и "О. К. Супертранс"ООД посредством физическото лице Я. Й. Я., който е едноличен собственик на първото и съсобственик на 4/5 части от второто, и управител и на двете дружества. Не се спорят и прекратените права /със заповед № РД - 01 - 293/25.06.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "АА"/ на "СК СТИЛ ТРАНС" ЕООД, произтичащи от Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 10005, издадено на 05.01.2010 г. Според касационния състав, отговорът на поставения погоре въпрос следва да е положителен, въпреки непълнотата и неяснотата на нормата в действащата й към момента на издаване на заповедта редакция: В хипотеза на заявление за регистрация по чл. 12, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, прекратеното право да се извършва таксиметров превоз на пътници на друго дружество, свързано със заявителя чрез физическо лице - управител и съсобственик и в двете, представлява основание за отказ по чл. 12, ал. 6 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници /не отговаря на изискванията за благонадеждност/ като "неблагонадежден превозвач" при приложение на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 34/1999 г., при тълкуване на понятието в относимата редакция на нормативните актове към 07.07.2015 г. - датата на издаване на обжалвания акт. Същият е съобразен с духа и целта на закона, взети предвид и при изготвяне на новата редакция. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на АССГ, което следва да бъде оставено в сила.