Определение № 728 от 30.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2621/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/ срещу определение № 189 от 10.05.2017г. по ч. в д. н. № 228/2017г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 72 / 21.02.2017г. по т.д. № 62/ 2015г. на Окръжен съд – Хасково за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на [фирма] /н/ предложения от длъжника с молба вх. № 7089/15.07.2016г. план за оздравяване на предприятие [фирма] /н/. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено при нарушение на процесуалните правила, поради което иска отмяната му. Ответниците по частната жалба не представят отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, с което предложеният от длъжника план за оздравяване не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите, въззивният съд е приел, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка по чл.189 ДОПК – предварително съгласие на министъра на финансите за отсрочване и разсрочване на публичните задължения по плана. Решаващият състав се е позовал на изричния отказ на министъра на финансите от 14.03.2017г. да даде съгласие за отсрочване и разсрочване на публичните вземания към търговското дружество, направен след депозиране на частната въззивна жалба и взет предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос, дали в производството по проверка на редовността на оздравителния план е допустимо да се анализират факти и обстоятелства, настъпили след депозирането на плана. Според частния касатор, са налице всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) за допускане на касационния контрол, като не се сочи практика на ВКС или на съдилищата, в противоречие с която е разрешен въпросът. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не може да бъде допуснато до касация, предвид следното: Поставеният от частния касатор въпрос е формулиран твърде общо, поради което не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Обуславящият изхода на спора въпрос е наличието на абсолютна по своя характер процесуална пречка за допускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите, във връзка с който не е поставен въпрос в изложението. Не са налице и допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.), тъй като не е посочена практика на ВКС или на съдилищата в противоречия с окято е постановено въззивното определение, съответно предпоставката по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е посочена общо, без обосновка. Водим от горното, Върховният касационен съд