Определение № 7206 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ" АД, чрез адв. Д. Колева, срещу определение № 266 от 22.05.2023г., постановено по адм. дело № 273/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич (АС), с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение по чл. 94, ал. 1 от ДОПК № 70-65-4#2/07.03.2023г., издадено от директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че Община град Добрич не е изпълнила указанията на съда, дадени с влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 562/2021г. по описа на АС – Добрич и в този смисъл е постановен нищожен административен акт. Излага, че дружеството е поискало да бъдат отписани като погасени по давност публични задължения, представляващи местни данъци и такси битови отпадъци за периода 2010г.-2015г., а с обжалваното решение Община град Добрич не се произнася по така направеното искане, а дори посочва задължения на дружеството, които са извън претендирания период. Твърди, че Община град Добрич е издала нищожен административен акт, поради липса на материална компетентност на автора му и като такъв следва да бъде обявен за нищожен. Намира, че актът изцяло противоречи на съдебното решение, тъй като в него се съдържат дължими данъци и такси, които вече дружеството е заплатило, както и такива които са извън посочения период, за които се иска да се приложи разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Претендира съдът да отмени обжалваното определение. Ответникът по частната жалба - директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Като съобрази доводите на частния жалбоподател и в рамките на проверката по чл. 218 във връзка с чл. 236 от АПК, съдът прие за установено следното: На 11.10.2021 г. "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ" АД е отправило искане до Община град Добрич № ВиК-38442/11.10.2021 г. за отписване на погасени по давност публични задължения на дружеството за местни данъци и такси за периода 2010 г. - 2015 г. в размер на общо 20 649,78 лева (главница и лихви) и за издаване на документ на основание чл. 88, ал. 1 от ДОПК, че общинските вземания са погасени по давност на основание чл. 173, във връзка с чл. 171, ал. 1 от ДОПК. По искането няма произнасяне от страна на органа по приходите при Община град Добрич. Дружеството е оспорило мълчаливия отказ пред АС – Добрич. С решение № 476 от 23.12.2022г. по адм.д. № 562/2021г. по описа на АС- Добрич е отменен мълчаливият отказ на орган по приходите в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич да бъдат отписани като погасени по давност публични задължения на дружеството за местни данъци и такси за периода 2010 г. - 2015 г. по искане № ВиК-38442/11.10.2021 г. и преписката е изпратена на компетентния орган по приходите по чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ при Община град Добрич за произнасяне по подаденото искане съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението на съда. Във връзка с влязлото в сила съдебно решение старши инспектор в Община град Добрич се е произнесъл, като е издал писмо рег. № 70-65-4/12.01.2023 г., в което е отразил конкретно по периоди задълженията на дружеството за местни данъци и такси. Изрично е посочил кои задължения приема за погасени по давност и за кои счита, че не е налице погасяване, като е изложил мотиви за това. Недоволно от писмото дружеството е подало възражение до кмета на Община град Добрич, в което оспорва съдържанието на писмото и изразява несъгласие с него. На основание чл. 94, ал. 1 от ДОПК по възражението се е произнесъл директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич с Решение № 70-65-4#2/07.03.2023 г., с което е приел възражението (жалбата) за допустимо, съобразил е момента на произнасяне и е изменил писмото от 12.01.2023 г., като е посочил конкретен размер на приетите от него задължения за ДНИ, ТБО и ДПС (данък превозни средства) и лихви за просрочие, отчитайки погасените по давност и заплатените от дружеството задължения. С обжалваното в настоящото производство определение АС - Добрич е оставил без разглеждане жалбата на дружеството на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Издаването на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения във връзка с местните данъци е в приложното поле на глава XII от ДОПК "Административно обслужване", чл. 88 – 97 от ДОПК. Оспорването на отказ за издаване на документ по чл. 88, ал. 1 от ДОПК е по реда на чл. 92 – 95 от ДОПК. Нормата на чл. 92, ал. 1 от ДОПК предвижда оспорване по административен ред пред териториалния директор. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ правомощията на териториален директор на НАП по ЗМДТ се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ДОПК отказът на орган по приходите да издаде документ по чл. 88, ал. 1 от ДОПК подлежи на обжалване по съдебен ред, но по силата на алинея 2 съдържанието на документа не може да се обжалва пред съда. В разглеждания случай, доколкото частният жалбоподател счита, че издаденият акт изцяло противоречи на съдебното решение, тъй като в него се съдържат дължими данъци и такси, които вече дружеството е заплатило, както и такива които са извън посочения период, за които се иска да се приложи разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, той може да поиска да му бъде издаден акт за установяване на задължения по декларация по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Актът за установяване на задължения по декларация е актът, който установява задълженията на данъчно задълженото лице и с оглед на това подлежи на съдебен контрол - чл. 144 във връзка с чл. 156 от ДОПК. Няма пречка, с оглед на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, и след влизане на обжалваното определение в сила "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ" АД да поиска, издаването на акт за установяване на задължения по декларация за задълженията по Закона за местните данъци и такси. Издаването на този акт би му дало възможност да защити правата си чрез обжалване по административен и съдебен ред. По отношение на задълженията, за които има данни, че има образувано изпълнително производство следва да се посочи, че средствата за защита на жалбоподателя са по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК чрез отрицателен установителен иск, т.е. по гражданскоправен ред. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в определения по адм. дела № 2453/2016 г. на Седмо отделение, №12724/2018 г., № 12952/2018г. и 5719/2022г. на Първо отделение. В тях изрично се сочи, че за отписване като погасени с 5-годишна давност задължения по чл. 162, ал. 2 от ДОПК длъжникът следва да направи изрично възражение или в производството по установяване на задълженията с АУЗД, или в изпълнителното производство. С оглед разликата на производствата по изпълнение визирани в ГПК и ДОПК съдебните състави в цитираните определения категорично приемат, че публичният изпълнител, като орган по изпълнението по ДОПК може да се произнася по възражение за изтекла погасителна давност на вменените задължения на длъжника, респективно по ГПК законодателят не е предоставил такава възможност пред частния съдия изпълнител, поради което редът за защита е този по ГПК чрез провеждане на исково производство, както беше посочено по-горе. По изложените съображения, Съдът правилно е приел, че за "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ" АД няма процесуална възможност да оспорва пред съда съдържанието на удостоверителен документ, поради което съдебното производство е недопустимо. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, Първо отделение