Определение № 26 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 647/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност срещу определение № 381 от 30.09.09г.по в.гр.дело № 421/09г.на Варненския апелативен съд за прекратяване на производството като недопустимо. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Варненския апелативен съд е образувано по частна жалба,подадена от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу резолюцията на Окръжен съд-Търговище от 31.08.09г.,с която е отказано последващо удължаване на срока за предявяване на иска по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД. С обжалваното определение апелативният съд е приел,че частната жалба е недопустима,тъй като е подадена срещу съдебен акт,който не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Резолюцията от 31.08.09г.,с която Търговищкият окръжен съд е отказал да удължи срока за предявяване на бъдещ иск по наложено обезпечение,не попада в хипотезите на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е от определенията,за които изрично е посочено в закона,че подлежат на обжалване. Ето защо в съответствие със закона апелативният съд е оставил без разглеждане частната жалба като процесуално недопустима и е прекратил производството. С оглед на изложеното настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.