Определение № 1292 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 23.02.2010г. по гр.д.№778/ 2009г., с което Ш. ОС, с което е отхвърлен иск на К. и С. Ш. срещу М. Д. и Д. И. за сумата 10 862 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД. Жалбоподателите – К. Е. Ш. и С. И. Ш. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Молят да се допусне касационното обжалван. Ответницата М. Д. Д. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 19.11.2009г. по гр.д.№1729/2009г. на РС Шумен, е отхвърлил иск на К. и С. Ш. срещу М. Д. и Д. И. за сумата 10 862 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД. Установено е по делото, че с влязло в сила решение от 14.12.1998г. по гр.д.№2227/1995г. на Ш. РС, след прогласена нищожност на договор за продажба, Д. И. е осъден да предаде собствеността на празно дворно място, находящо се в гр.Шумен на жалбоподателете. Въз основа на решението последните са се снабдили с изпълнителен лист от 29.07.2008г. и е образувано изп.дело №200088760400721/ на частен съдебен изпълнител с рег. №876, при Ш. ОС. С протокол от 24.11.2008г. при извършване на въвод частният съдебен изпълнител е констатирал, че осъществяването му е невъзможно, тъй като мястото е застроено с масивна четириетажна сграда, след извършена поредица от прехвърлителни сделки от М. Д. и ново урегулиране на дворното място, чрез придаване на части от съседни имоти. При тези данни съдът е приел, че жалбоподателите-ищци не търпят имуществени вреди, причинени им виновно и противоправно от ответниците М. Д. и Д. И., произтичащи от това че не могат да бъдат въведени във владение на имота си. В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос за характера на отговорността, която следва да се носи при невъзможност да се осъществят права по влязло в сила съдебно решение, както и на процесуален въпрос за правомощията на въззивния съд да следи да допустимостта на постановения съдебен акт, по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. В конкретния случай съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, а именно за последиците от липсата на точен доклад по чл.146 ГПК, при което решението ще бъде постановено при нарушаване на процесуални норми, с оглед служебното задължение на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение съобразно разпоредбите на чл.269 и чл.270, ал.3 ГПК. Решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение от 18.06.20010г. по гр.д.№1183/2009г. и решение от 29.10.2010г. по гр.д.№56/2010г. на ВКС, както и с т.1 Т.. на ОСГК и ТК на ВКС. С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения за разглеждане процесуален въпрос. Предвид изложените съображения, съдът