Определение № 139 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 693/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв. П. К. от САК за допълване на постановеното по делото определение № 128 от 08.03.2022 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че при постановяване на определението съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по претенцията на адв. К. като процесуален представител на ищеца по делото И. Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба, договорено при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Поради това се прави искане за допълване на определението и за присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС, изчислено върху обжалваемия интерес на насрещната страна - 500 000 лв. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, който изразява становище, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. При условията на евентуалност ответникът противопоставя възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното възнаграждение по чл.38 ЗА. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, но по същество е неоснователна. Производството по т. д. № 693/2021 г. е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба и по частна касационна жалба на И. Г. Н., представляван по пълномощие от адв. П. К. от САК, и по касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД срещу въззивно решение № 12351 от 18.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 811/2020 г. на Апелативен съд - София. Касаторът - ищец И. Н. е обжалвал частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение по гр. д. № 890/2018 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 580 000 лв. до сумата 800 000 лв. с присъждане на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, а касаторът - ответник ЗД „Бул Инс“ АД е обжалвал частта от въззивното решение, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение искът е уважен за разликата над сумата 80 000 лв. до сумата 580 000 лв. С определение № 128 от 08.03.2022 г. обжалваното с касационните жалби въззивно решение не е допуснато до касационен контрол. При постановяване на определението съставът на ВКС е преценил, че с оглед изхода на производството по чл.288 ГПК разноски не следва да се присъждат. В разпоредбата на чл.248 ГПК е предвидена процесуална възможност за страните в определен от закона срок да сезират съда с искане за изменение или за допълване на постановеното по делото решение/определение в частта за разноските, когато дължимите за производството пред съответната инстанция разноски са изчислени неправилно или когато съдът е пропуснал да се произнесе по разноските, въпреки своевременно заявените претенции за тяхното присъждане. Съобразявайки данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай не е налице поддържаното в молбата основание по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението от 08.03.2022 г. в частта за разноските. В мотивите към определението е отразена преценката на съдебния състав, че с оглед изхода на производството по чл.288 ГПК страните не си дължат взаимно разноски, която преценка имплицитно съдържа произнасяне за неоснователност на искането на процесуалния представител на касатора - ищец адв. П. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Неприсъждането на адвокатско възнаграждение не е обусловено от пропуск на съда, предполагащ прилагане на разпоредбата на чл.248 ГПК, а от извод за отсъствие на основание за възлагане на претендираното възнаграждение в тежест на ответника ЗД „Бул Инс“ АД. Поради изложеното молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,