Определение № 313 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г.
ВКСII гражданско отделение04.07.2011reporting judge Камелия Маринова
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА определение № 89 от 7.04.2011 г., постановено по гр.д. № 339/2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданко отделение. ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Ц. Д. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Г, ет.5, ап.10, К. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] и Ч. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.1, ап.2 разноски за настоящото производство в размер на 150.00 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Н. К., чрез пълномощника му адвокат К. К., против определение № 89 от 7.04.2011 г., постановено по гр.д. № 339/2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданко отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на К. Н. К. против въззивно решение № 1502 от 6.12.2010 г. по гр.д. № 1518/2010 г. на Окръжен съд-Варна. Ответниците по частната жалба Ц. Д. П., К. Г. Ц. и Ч. Г. Ц., оспорват същата чрез пълномощника си адвокат С. Л., като претендират възстановяване на направените разноски. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, е приел, че касационното обжалване е недопустимо съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като искът е предявен на 16.04.2007 г. и цената му, определена по приложимия чл.55, ал.1, б.”б” ГПК, е в размер на 2019.23 лв. /1/4 от данъчната оценка на имота/, както е посочил и ищеца в молбата си до районния съд от 27.06.2007 г., а касационната жалба е подадена на 13.01.2011 г., поради което и по аргумент от § 25 ПЗР З. /ДВ бр.1000/2010 г./ следва да се приложи разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от 21.12.2010 г. Горните изводи са законосъобразни и атакуваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения: съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Цената на иска се определя според правилата на процесуалния закон, действал към момента на предявяването му. В настоящия случай това е нормата на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. Съгласно чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. След като в хода на делото не е направено изменение на цената на иска, то и преценката за наличието на обжалваем интерес по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се извършва според цената на иска, определена при предявяване на исковата молба. С оглед изхода на настоящото производство жалбоподателят следва да заплати на ответниците по частната жалба направените разноски в размер на 150.00 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Cited provisions
6- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 25
- чл. 274, ал. 2
- чл. 55, ал. 1
- чл. 56, ал. 1