Определение № 8433 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на касатора в производство Р. В. М., чрез процесуалния му представител адв. Димитрова, с искане за допълване на Решение № 3102 от 14.03.2024г., постановено по адм. дело № 11887/2023. на ВАС, в частта му за разноските. С подадената в срока по чл. 248 от ГПК молба се иска да бъде допълнено решението като бъдат присъдени направените от касатора в производството разноски за двете инстанции. В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК не е постъпило възражение от ответника Кмета на община Стара Загора, както и от другите ответници Главния архитект на община Стара Загора, община Стара Загора и К. К. Ж.. Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С решение № 3102 от 14.03.2024г., постановено по адм. дело № 11887/2023г., чието допълване се иска, ВАС е отменил по касационната жалба на Р. В. М. решение № 329 от 11.10.2023г. по адм.д. № 289/2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора и вместо него е постановил, че отменя Заповед № 19 – 12 – 94 от 20.03.2023г. на Кмета на община Стара Загора и издаденото разрешение за строеж № 19 – 195 от 20.03.2023г. на Главния архитект на община Стара Загора, издадени и представляващи част от комплексен проект за инвестиционна инициатива. В решението си, ВАС е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски, направено от касатора в производство Р. М.. Право да иска допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските има страната, за която този акт е благоприятен, сторила е разноски и е представила доказателства за това. По делото на ВАС се установява, че разноските по делото са поискани от касатора М. с представена молба от 20.02.2023г. с изразено становище по съществото на спора и с представен списък на разноските за касационната инстанция. С тази молба е поискано присъждане на сторените разноски съобразно представения списък, като в списъка са посочени само сторените разноски за касационната инстанция. Няма отправено искане за присъждане на сторените разноски в първата инстанция до приключване на устните състезания в касационната инстанция. Такова искане за присъждане на разноските, сторени и в първата инстанция е отправено едва с молбата, с която е поискано допълването на решението на ВАС в частта по разноските, т.е. след срока, в който това е възможно и допустимо. Поради това настоящата инстанция намира, че искането за присъждане на разноските, сторени и в първата инстанция като несвоевременно заявено не следва да бъде уважено. Искането на касатора М. за допълване на решението в частта по разноските относно сторените такива за касационната инстанция, като основателно и доказано, представен е и договор за правна защита и съдействие своевременно, от който е видно, че са сторени такива разноски за касационната инстанция, следва да бъде уважено. В настоящия случай искането за присъждане на разноски за касационната инстанция е направено своевременно, като са представени доказателства от касатора за сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. за настоящата инстанция и за заплатена държавна такса в размер на 70 лв. Поради това на касатора Р. М. е следвало да се присъдят претендираните за настоящата инстанция разноски, предвид изхода на спора. Поради изложеното настоящият състав намира, че искането за допълване на решението в частта по разноските е основателно досежно претенцията за присъждане на такива за касационната инстанция, като следва да бъде уважено в тази част, а относно искането за присъждане на такива, сторени в първата инстанция като несвоевременно заявено, не следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение