Решение № 4947 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11316/2020 г.

ВАСV отделение19.04.2021reporting judge Емил Димитров

Ruling

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Национално сдружение на българските превозвачи", С. Я. и "МЕФ Лоджистик" ООД, против: чл. 7, ал. 5, чл. 8, ал. 3, чл. 12, чл. 13, ал. 6-8, и чл. 18, ал. 2 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средство на база време и на база изминато разстояние/ Приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., изм. и доп., бр. 80 от 11.10.2019 г., в сила от 11.10.2019 г. /. ОСЪЖДА Национално сдружение на българските превозвачи [ЕИК], С. Я. [ЕГН], и "МЕФ Лоджистик" ООД [ЕИК], да заплатят на Министерски съвет на РБ сума в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА Национално сдружение на българските превозвачи [ЕИК], С. Я. [ЕГН], и "МЕФ Лоджистик" ООД [ЕИК], да заплатят на Агенция "Пътна инфраструктура" сума в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Grounds

Решение № 4947 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11316/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по оспорване от "Национално сдружение на българските превозвачи" /НСБП/, гр. София, С. Я. и "МЕФ Лоджистик" ООД, всички чрез процесуален представител адвокат Й. Л., против: чл. 7, ал. 5, чл. 8, ал. 3, чл. 12, чл. 13, ал. 6-8, и чл. 18, ал. 2 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средство на база време и на база изминато разстояние/Приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., изм. и доп., бр. 80 от 11.10.2019 г., в сила от 11.10.201 г. /, наричана по-долу Наредбата. Жалбоподателите навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби, поради противоречието им с правото на Европейския съюз и българското право. Твърдят, че несъответствието им с европейското законодателство се изразява в некоректното му транспониране на ниво закон, задаващ правната рамка на процесната наредба, във вр. с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата/ЗП/, в частта, "като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегмент такси", поради противоречието й с правото на Европейския съюз. Излагат съображения за: -противоречие на чл. 7, ал. 5 от Наредбата с чл. 7, т. 2 от Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и на чл. 10, ал. 3 от ЗП. -противоречие на чл. 8, ал. 3 и чл. 12 от Наредбата с европейската уредба на тол таксите в Директива 2011/76/ЕС, а именно: относно дефинициите за ТОЛ такса, такса за инфраструктура и средно претеглена такса за инфраструктура, като противоречието следва от чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. -незаконосъобразност на чл. 13, ал. 6-8 от Наредбата, тъй като същите отнемат на Агенция "Пътна инфраструктура"/АПИ/ прекия контрол при декларирането на бордови устройства, когато същите преустановят предаването на данни към доставчиците на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и противоречие на същите с европейската уредба по отношение съвместимостта на електронни системи за пътно таксуване- чл. 3, т. 4 от Директива 2004/52/ЕО на ЕП и на Съвета за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността. -противоречие на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, оправомощаващ Агенция "Митници" да осъществява контрол за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като предоставя възможност за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 ЗП, както със самата разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗП, която изисква установено нарушение, така и на Глава пета, Раздел I "Индивидуални административни актове" от АПК. Иска се отмяна на оспорените разпоредби като незаконосъобразни. Подробни съображения се излагат в жалбата и в писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата- Министерски съвет на РБ, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Смята същата за недопустима, евентуално за неоснователна. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Заинтересованата страна –Агенция "Пътна инфраструктура"/АПИ/ чрез процесуален представител оспорва жалбата. Смята същата за недопустима, евентуално за неоснователна. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост но неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима при наличие на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК, за жалбоподателите, който произтича от предмета на дейност и целите и на НСБП, създадено в защита на превозваческия бранш, чиито членове са адресати на процесната Наредба, предвид нейното съдържание и характер, и от пряко засягане правната сфера на С. Я. и "МЕФ Лоджистик" ООД. Противно на тезата на ответната и заинтересованата страни за недопустимост от прочита на оспорените разпоредби е видно, че същите уреждат отношения, рефлектиращи върху права, задължения и интереси на оспорващите. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 75, ал. 1 от АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, а съгласно ал. 2 нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Предмет на оспорване са части от разпоредби от нормативен административен акт, чиято законосъобразност е обусловена от наличието на материалната компетентност на нейния издател, както и от спазването на изискуемата форма и на предвидения в чл. 77 и сл. от АПК процесуален ред. Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средство на база време и на база изминато разстояние, част от разпоредбите на която са предмет на оспорване в настоящото производство, е издадена от компетентен орган- министерски съвет на РБ, а при нейното издаване е спазена предвидената процедура по глава трета от ЗНА. Постановлението за приемане на Наредбата е разгледано на заседание на МС на 5.12.2018 г. / вр. с Устройствен правилник на МС и неговата администрация/. Проектът за подзаконов НА е внесен в МС от компетентния за това орган съгласно чл. 35 от устройствения правилник- министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към проекта са приложени: писмен доклад, подписан от вносителя, финансова обосновка, частична предварителна оценка на въздействието/чл. 20, ал. 2 ЗНА/, становища по чл. 27, ал. 2 ЗНА на дирекция МА; политическия кабинет на министър-председателя по икономическата и демографска политика; министерство на външните работи; министерство на регионалното развитие и благоустройството; министерство на туризма; министерство на младежта и спорта; министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията; министерство на отбраната; министерство на енергетиката; министерство на труда и социалната политика; министерство на околната среда и водите; министерство на здравеопазването; министерството за българското председателство за ЕС; дирекция "Икономическа и социална политика" към МС; министерство на финансите; съобщение до средствата за масово осведомяване; справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Проектът за подзаконов НА, вкл. доклади, мотиви, оценка на въздействие, е публикуван от 31.10.2018 г. до 30.11.2018 г. на интернет страница strategy. bg, както и на интернет страниците на МРРБ и АПИ /чл. 26 ЗНА/. Спазена е разпоредбата на чл. 28 ЗНА. Изготвен е доклад на вносителя, който съдържа причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Извършена е частична предварителна оценка на въздействието на акта съгласно чл. 28, ал. 4 вр. чл. 20, ал. 2 ЗНА, публикувана за обществено обсъждане. Спазени са изискванията на ЗНА и при приемане на Постановление № 248/4.10.2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата, с което са изменени и допълнени чл. 7, ал. 5, чл. 8, ал. 3, чл. 12 и чл. 13, ал. 6-ал. 8 от Наредбата. Проектът за изменение и допълнение е внесен от компетентния орган Министъра на регионалното развитие и благоустройството, разгледан е на заседание на МС на 2.10.2019 г. Към проекта са приложени писмен доклад, подписан от вносител, финансова обосновка, становища по процедурата за съгласуване, справки за отразяване становищата от тази процедура и предложенията, частична предварителна оценка на въздействие, таблица за съответствие на с правото на ЕС. Проектът заедно с доклада и оценката на въздействие са публикувани на интернет страницата за обществени консултации strategy. bg от 16.08.2019 г. до 16.09.2019 г. и на страниците на МРРБ и АПИ, включително справките с отразени предложения и становища. Спазени са разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 ЗНА- Извършено е предварително съгласуване с министерствата и заинтересованите ведомства, налице е доклад на вносителя, съдържащ причините за приемане на измененията, анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и частична предварителна оценка на въздействието на акта, публикувани за обществено обсъждане. При извършената проверка съдът намира, че оспорените разпоредби на Наредбата, не противоречат на нормативни актове от по-висока степен и на европейското право. Същите, към момента на подаване на жалбата имат следното съдържание: Чл. 7

5

Агенция "Пътна инфраструктура" разкрива пунктове за продажба в областните пътни управления и/или в пунктовете на Национално тол управление, открити по републиканската пътна мрежа, в които осигурява безпрепятствана възможност на ползвателите на платената пътна мрежа да заплатят винетна такса и да закупят маршрутна карта. Чл. 8

3

За всяко пътно превозно средство по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, което ползва по смисъла на тази наредба път или пътен участък от платената пътна мрежа, се дължи заплащане на съответната тол такса в зависимост от действително изминатото разстояние, което се удостоверява чрез Електронната система за събиране на тол такси. Чл. 12 (В сила от 16.08.2019 г.)

1

Действително изминатото разстояние между две точки от платената пътна мрежа се установява чрез Електронната система за събиране на тол такси посредством събирането и обработването на декларирани тол данни по смисъла на Закона за пътищата, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Чл. 13

6

В случай че дадено бордово устройство преустанови подаването на данни, съответният собственик или ползвател на пътното превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, като в противен случай се прилага чл. 11, ал. 2.

7

В случаите по ал. 6 доставчикът на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, следва в срок един час от получаването на уведомлението да включи съответното бордово устройство в списъка на невалидните бордови устройства, като осигури отразяването на тази промяна в Електронната система за събиране на тол такси.

8

При надлежно включване на бордово устройство в списъка по ал. 7, осъществено в рамките на започнало и продължаващо ползване на платената пътна мрежа, на съответния ползвател се предоставя възможност в срок до 2 часа от уведомлението по ал. 6 да декларира чрез доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с когото има сключен договор, реално изминатото разстояние и маршрут. Чл. 18

2

На граничните контролно-пропускателни пунктове в направление "изход" от Република България Агенция "Митници" осъществява контрол за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като предоставя възможност за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата чрез осигурен достъп до Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 11 от Закона за пътищата. Не е налице визираното в жалбата противоречие на чл. 7, ал. 5 от Наредбата с чл. 7, т. 2 от Директива 2011/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и с чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата/ЗП/. Според чл. 7, т. 2 от Директива 1999/62/ЕО (след изм. с Директива 2011/76/ЕО) 2. Държавите-членки не налагат едновременно ТОЛ такси и такси за ползване на която и да е категория превозни средства за използването само на един участък от пътя. Независимо от това, държава-членка, която налага такса за ползване на своята мрежа, може да налага и ТОЛ такси за използване на мостове, тунели и планински проходи. Според чл. 10, ал. 3

1

За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

3

Списъкът на пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - тол такса, се приема с решение на Министерския съвет. Списъкът се обнародва в "Държавен вестник". Тезата на жалбоподателите, че изразът в чл. 7, ал. 5 от Наредбата "да заплатят винетна такса и да закупят маршрутна карта" предполага кумулативност на въдените изисквания, се опровергава предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗП, с която за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, а именно:

–

-такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 (пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона); заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа, и

–

-такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9); заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

–

Ясното разграничение в цитираната уредба между категориите превозни средства и начина на тяхното таксуване чрез винетна такса, съответно тол такса в зависимост от категорията, предпоставя необходимостта от осигуряване възможност на ползвателите на платената пътна мрежа да заплатят винетна такса и да закупят маршрутна карта, като избора на собственика или ползвателя по чл. 10а, ал. 3 и чл. 10б, ал. 3 от ЗП, противно на тезата на жалбоподателите, винаги е алтернативен като обусловен от вида ППС. Липсва каквото и да е противоречие с чл. 10, ал. 3 от ЗП. Изискването да е налице приет от МС и обнародван списък на пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - тол такса, не е в конфликт с разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредбата, която с използвания съюз "и" не създава тежест за собственика/ползвателя за заплащане и на двата вида такси, а задължение за Агенция "Пътна инфраструктура" да осигури възможност тези субекти да заплатят предвидените такси в пунктове за продажба по съответните два начина-чрез закупуване винетна такса и съответно маршрутна карта.

–

Видно е, че оспорената разпоредба е в съответствие и с текста на чл. 7, ал. 2 от Директива 2011/76/ЕО, защото с нея не се налагат едновременно ТОЛ такси и такси за ползване на която и да е категория превозни средства за използването само на един участък от пътя.

–

Не е налице визираното в жалбата противоречие на чл. 8, ал. 3 и чл. 12 от Наредбата с европейската правна уредба на тол таксите.

–

Според жалбоподателите предвид изменението разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от Наредбата , и чл. 12 от Наредбата (В сила от 16.08.2019 г.)

1

, промененият начин на удостоверяване от електронната система за събиране на тол такси на действително изминатото разстояние от ППС между две точки от платената пътна мрежа и изчисляването му въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които пътното превозно средство е навлязло, и определянето на дължимите такси въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси, има за последица заплащането от потребителите на платената пътна мрежа не на действително изминатото от тях разстояние, а на това разстояние, което е включено във всеки един тол сегмент, в който ППС е навлязло, независимо дали съответния потребител е изминал цялото разстояние, включено в тол сегмента. С Директива 2011/76/ЕО е въведено понятието "тол такса" като определена сума, платима за превозно средство въз основа на изминатото разстояние по дадена инфраструктура и на типа превозно средство, която включва такса за инфраструктура и/или такса за външни разходи. Видно е, че параметрите за изчисляване платимата сума включват изминато разстояние по дадена инфраструктура и тип превозно средство. В Директива 2011/76/ЕО Липсва дефиниране на "изминато разстояние", но по аргумент от разпоредбата на чл. 2, б. "б" от Директива 1999/62/ЕО (изм. с Директива 2011/76/ЕО) във вр. със систематичното място и употреба на изразите "участъци от пътна мрежа" и "участък от пътя" в Директива 2011/76/ЕО, следва да се приеме, че се касае за пропътувано разстояние от ППС между две точки от инфраструктурата (пътна мрежа по см на чл. 7 Директива 2011/76/ЕО). Определянето в оспорените разпоредби на начина на удостоверяване на "действително изминатото разстояние" от ППС, ползващо път или пътен участък от платената пътна мрежа, с цел изчисляване на дължимата тол такса, чрез сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, във вр. с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и предвид дефиницията с § 1, т. 35 от ДР на ЗП (ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) на "Тол сегмент" като обособена част от път или пътен участък от платената пътна мрежа, индивидуализиран с идентификационен номер и посока на движение, за навлизането в който се дължи тол такса съобразно дължината на тол сегмента и определената в тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за съответния път или пътен участък, е изцяло в унисон посочените по горе текстове от Директива 2011/76/ЕО, която практически предоставя възможност на държавата-членка въвеждане на вид система на тол таксуване(част от която включва и електронната система като хардуер и софтуер), използваща методика, основана върху основните принципи за изчисляване, съдържащи се в приложение III към от Директива 2011/76/ЕО (вж. чл. 7 от цитираната директива). Противно на тезата на касатора Директива 2011/76/ЕО не обвързва изминатото разстояние единствено с пробега километри на ППС, а преимуществено с линейно разстояние между координатни точки-участък от пътна мрежа. Именно прецизирането на участъците от пътя чрез сегментиране(обособяване) с повече на брой координатни точки(вж. Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса) и локализирането на съответното ППС между две минимизирани като разстояние координатни точки, чрез навлизането му в този участък, позволява определяне на дължимите тол такси в изпълнение целите на директивата. Това е така, защото тол таксата включва като компоненти и такса инфраструктура и/или такса за външни разходи- чл. 2, б. "б" вр. б. "ба", "бб", "бв", "бг", "бд" и "бе" от Директива 2011/76/ЕО, изчисляването на които (като елемент от общата дължима сума при таксуване) не би могло технически да се извърши без навлизането в даден тол сегмент да предполага пълното му изминаване. Иначе казано, пропътувайки разстоянието ППС замърсява въздуха, вкл. предизвиква шумово замърсяване, негативно въздействие върху пътната настилка и др. т. е. оказва въздействие върху цялостната пътна инфраструктура, която държавата членка ще следва да изгражда, поддържа, експлоатира и развива, и това негативно въздействие се компенсира със заплащането на ТОЛ такса, включително относно тол-сегмента, в който ППС е навлязло, тъй като същия е елемент от цялата пътна инфраструктура. Не е налице визираното в жалбата противоречие на чл. 13, ал. 6 –ал. 8 от Наредбата със ЗП и Директива 2004/52/ЕО. Разпоредбите на чл. 13, ал. 6–ал. 8 от Наредбата не "отнемат" от АПИ прекия контрол при деклариране на бордови устройства и някаква компетентност за издаване на индивидуални административни актове, защото такива не са предвиден в действащите разпоредби на ЗП. Основателно е възражението на заинтересованото лице АПИ, че промените в ЗП (Дв, бр. 60/2019 г.) и Наредбата (Дв, бр. 80/11.10.2019 г.) засягат търговското опериране на системата за събиране на пътни такси и взаимоотношенията между в участниците в процеса, но не и контролните функции на АПИ, каквито всъщност не са предвидени с оспорените разпоредби на Наредбата. Така в чл. 13, ал. 3 от Наредбата (ред. ДВ, бр. 104/2018 г.) подаването на данни за тол таксуване до АПИ е заложено като опция, предоставена на ползвателя на платената пътна мрежа. Задължение за собственика или ползвателя да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, или Агенция "Пътна инфраструктура"(ако бордовото устройство е било регистрирано там- чл. 13, ал. 3 от Наредбата), е регламентирано в чл. 13, ал. 6 от Наредбата (ред. ДВ, бр. 104/2018 г.). С атакуваната редакция на чл. 13, ал. 6-8 от Наредбата, задължение за приемане и за обработване на информация, свързана с преустановяване подаването на данни от бордово устройство, включване на това устройство в списъка на невалидните такива, отразяване на тази промяна в електронната система за събиране на тол такси, и с реално изминато разстояние и маршрут, декларирано от ползвателя в хипотезата на ал. 7, е възложено изцяло на доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредбата, според която данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на Агенция "Пътна инфраструктура" в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание. След получаване на тези данни, АПИ може да осъществи правомощията си по чл. 10, ал. 6 ЗП за определяне размера на конкретно дължимата тол такса и по чл. 10, ал. 10, предл. последно от ЗП за контрол на системата за събиране на пътните такси. На следващо място, твърденията на оспорващите за вменено задължение с Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността за вземане необходимите мерки за увеличаване използването на електронни системи за пътно таксуване, осигуряването на обработването налични данни, необходими за действието на услугата за електронно пътно таксуване, не обосновават противоречие на атакуваните разпоредби с директивата. От изложеното в жалбата не може да се установи какво жалбоподателите визират като конкретно противоречие между атакуваните разпоредби, касаещи взаимоотношения между субекти по националната услуга за събиране на пътни такси, и чл. 3, т. 4 на Директива 2004/52/ЕО, според която когато държавите-членки притежават национални системи за електронно пътно таксуване, те следят операторите и/или издателите на средства за разплащане да предоставят европейска услуга за електронно пътно таксуване на своите потребители в съответствие със следния график: а) за всички превозни средства, надвишаващи 3, 5 тона и за всички превозни средства, на които е разрешено да превозват повече от девет пътници (шофьор + 8) най-късно три години след като са взети решенията за определение на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, съгласно член 4, параграф 4. б) за всички други типове превозни средства, най-късно пет години след решенията за определение на европейската услуга за електронно пътно таксуване, съгласно член 4. параграф 4. Не е налице твърдяното в жалбата противоречие на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, в частта, в която оправомощава Агенция "Митници", да осъществява контрол за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като предоставя възможност за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 (компенсаторна такса), с уредбата на същата в ЗП и на основополагащите принципи и административнопроизводствени правила в Глава пета, Раздел I от АПК. Както се отбеляза по-горе, в чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗП, законодателят е въвел смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние за преминаване по платената пътна мрежа. Тол таксата (чл. 2, б. "б" Директива 2011/76/ЕО) по своето естество е установено от страна-членка (т. е. съответната държава) вземане, плащането на което е предпоставка за упражняване правото за ползване на пътната инфраструктура. Безспорно, когато това право е упражнено без да е заплатена предвидената такса, е налице извършено правонарушение от ползвателя. Националната прана уредба предвижда санкциониране на такова правонарушение чрез реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съгласно която разпоредба "Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв." Видно е, че субект на отговорността е собственика/ползвателя на ППС по см. на чл. 10б, ал. 3 ЗП. Съобразно законовото разрешение на чл. 10, ал. 2 ЗП този субект може да бъде освободен от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса". В чл. 189е, ал. 1 ЗДвП (предвид чл. 36, ал. 1 ЗАНН) са посочени кои длъжностни лица са компетентни да установяват нарушението на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, а именно: длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност- определените от министъра на вътрешните работи, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, и длъжностните лица от Агенция "Митници". Съгласно чл. 167, ал. 3б, т. 1 ЗДвП, длъжностните лица от Агенция "Митници" осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. Същевременно в чл. 189е, ал. 2, 3 и 4 ЗДвП, е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащането на компенсаторна такса, при изпълнение на определени предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 189е, ал. 5 ЗДвП. Независимо от тази уредба, с нормата чл. 10е, ал. 1 от ЗП са оправомощени длъжностни лица от "Агенция "Митници" за извършване контрол на ГКПП по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на таксите по чл. 10 ЗП, т. е. по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, като в чл. 10, ал. 2 от ЗП е въведена забрана за напускане на страната от ППС за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 и/или не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2. По отношение компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, чл. 10е, ал. 3 от с. з. предвижда, че в случаите по ал. 2 пътно превозно средство, за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 2 за съответната категория, може да напусне страната само след заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 - за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, или съответно след заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 - за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния граничен контролно-пропускателен пункт. От прочита на чл. 10е ЗП се налага извода, че длъжностните лица от Агенция "Митници" имат правомощието и съответно са лицата, фактически установяващи административното нарушение – използване на платената пътна мрежа без заплащане на дължимата за такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, наказуемо съгласно чл. 179, ал. 6 ЗДвП и имат право на налагат забраната за напускане на страната на пътно превозно средство, за което не са заплатени предвидените такси (по чл. 10, ал. 1 и 2 ЗП). При тази уредба настоящия състав споделя изложената от оспорващите в жалбата теза за санкционния характер на компенсаторната такса, защото основанието тя да се дължи е нарушението на нормативно установено задължение- в случая за заплащане на тол такса, поради което заплащането на компенсаторната такса е вид санкция, предвидена в закона- чл. 10, ал. 2 ЗП, за извършеното посочено по-горе нормативно установено задължение. Горното обаче не обосновава противоречие между текста на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, в оспорената част с по-високи по степен нормативни актове. Дали законовото разрешение на чл. 10, ал. 2 ЗП, според което заплащането на компенсаторна такса освобождава от наказателна отговорност субекта, е непрецизно до степен, че такова освобождаване всъщност не е налице- както твърдят оспорващите, няма отношение към осъществявания контрол от АМ за заплащане дължимите такса, който контрол според ал. 2 на чл. 18 от Наредбата се изразява в предоставяне възможност за заплащане таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от ЗП, чрез осигурен достъп до електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 11 от ЗП. Казано по друг начин оспорената разпоредба макар да е свързана с правомощията и на длъжностните лица от Агенция "Митници" по чл. 189 е, ал. 1 ЗДвП, чл. 167, ал. 3 б, т. 1 ЗДвП и чл. 10 е ЗП, не въвежда основанието за заплащане на компенсаторна такса и не определя реда за нейното установяване и събиране, към които проблеми са насочени възраженията на жалбоподателите. Същата прецизира правата и задълженията на АМ като лице, събиращо пътни такси по см. на Наредбата, а именно като правен субект, който е определен да оперира с Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, както и да установява и да събира съответните пътни такси чрез тази система (чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата), вр. правомощията на АПИ по чл. 10 и чл. 11 ЗП. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата (вкл. в оспорената част) не определя компетентността на АМ чрез длъжностните си лица да установява нарушението, административнонаказателната отговорност за което теоретично да се избегне чрез доброволно плащане на компенсаторната такса, и не определя характера на тази такса, поради което доводите за опороченост на цялото производство по налагане на административна отговорност, както и тези свързани с Тарифата и целите за предоставяне на държавната услуга за ползване на платената пътна мрежа и с неговия характер, не се обсъждат като неотносими към процесното оспорване. По изложените съображения съдът намира, че Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средство на база време и на база изминато разстояние/Приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., изм. и доп., бр. 80 от 11.10.2019 г., в сила от 11.10.2019 г. /, е издадена от компетентен орган, при приемането й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оспорените разпоредби на същата- чл. 7, ал. 5, чл. 8, ал. 3, чл. 12, чл. 13, ал. 6-8, и чл. 18, ал. 2, съответстват на приложимото право и целта на закона, поради което жалбата срещу тях е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 24 НЗПП, на ответника Министерски съвет на РБ следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съобразно изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 24 НЗПП, на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

Cited provisions

1