Решение № 4947 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11316/2020 г.

Агенция "Пътна инфраструктура" разкрива пунктове за продажба в областните пътни управления и/или в пунктовете на Национално тол управление, открити по републиканската пътна мрежа, в които осигурява безпрепятствана възможност на ползвателите на платената пътна мрежа да заплатят винетна такса и да закупят маршрутна карта. Чл. 8

За всяко пътно превозно средство по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, което ползва по смисъла на тази наредба път или пътен участък от платената пътна мрежа, се дължи заплащане на съответната тол такса в зависимост от действително изминатото разстояние, което се удостоверява чрез Електронната система за събиране на тол такси. Чл. 12 (В сила от 16.08.2019 г.)

Действително изминатото разстояние между две точки от платената пътна мрежа се установява чрез Електронната система за събиране на тол такси посредством събирането и обработването на декларирани тол данни по смисъла на Закона за пътищата, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Чл. 13

В случай че дадено бордово устройство преустанови подаването на данни, съответният собственик или ползвател на пътното превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, като в противен случай се прилага чл. 11, ал. 2.

В случаите по ал. 6 доставчикът на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, следва в срок един час от получаването на уведомлението да включи съответното бордово устройство в списъка на невалидните бордови устройства, като осигури отразяването на тази промяна в Електронната система за събиране на тол такси.

При надлежно включване на бордово устройство в списъка по ал. 7, осъществено в рамките на започнало и продължаващо ползване на платената пътна мрежа, на съответния ползвател се предоставя възможност в срок до 2 часа от уведомлението по ал. 6 да декларира чрез доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с когото има сключен договор, реално изминатото разстояние и маршрут. Чл. 18

На граничните контролно-пропускателни пунктове в направление "изход" от Република България Агенция "Митници" осъществява контрол за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като предоставя възможност за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата чрез осигурен достъп до Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 11 от Закона за пътищата. Не е налице визираното в жалбата противоречие на чл. 7, ал. 5 от Наредбата с чл. 7, т. 2 от Директива 2011/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и с чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата/ЗП/. Според чл. 7, т. 2 от Директива 1999/62/ЕО (след изм. с Директива 2011/76/ЕО) 2. Държавите-членки не налагат едновременно ТОЛ такси и такси за ползване на която и да е категория превозни средства за използването само на един участък от пътя. Независимо от това, държава-членка, която налага такса за ползване на своята мрежа, може да налага и ТОЛ такси за използване на мостове, тунели и планински проходи. Според чл. 10, ал. 3

За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

Списъкът на пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - тол такса, се приема с решение на Министерския съвет. Списъкът се обнародва в "Държавен вестник". Тезата на жалбоподателите, че изразът в чл. 7, ал. 5 от Наредбата "да заплатят винетна такса и да закупят маршрутна карта" предполага кумулативност на въдените изисквания, се опровергава предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗП, с която за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, а именно:

, промененият начин на удостоверяване от електронната система за събиране на тол такси на действително изминатото разстояние от ППС между две точки от платената пътна мрежа и изчисляването му въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които пътното превозно средство е навлязло, и определянето на дължимите такси въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси, има за последица заплащането от потребителите на платената пътна мрежа не на действително изминатото от тях разстояние, а на това разстояние, което е включено във всеки един тол сегмент, в който ППС е навлязло, независимо дали съответния потребител е изминал цялото разстояние, включено в тол сегмента. С Директива 2011/76/ЕО е въведено понятието "тол такса" като определена сума, платима за превозно средство въз основа на изминатото разстояние по дадена инфраструктура и на типа превозно средство, която включва такса за инфраструктура и/или такса за външни разходи. Видно е, че параметрите за изчисляване платимата сума включват изминато разстояние по дадена инфраструктура и тип превозно средство. В Директива 2011/76/ЕО Липсва дефиниране на "изминато разстояние", но по аргумент от разпоредбата на чл. 2, б. "б" от Директива 1999/62/ЕО (изм. с Директива 2011/76/ЕО) във вр. със систематичното място и употреба на изразите "участъци от пътна мрежа" и "участък от пътя" в Директива 2011/76/ЕО, следва да се приеме, че се касае за пропътувано разстояние от ППС между две точки от инфраструктурата (пътна мрежа по см на чл. 7 Директива 2011/76/ЕО). Определянето в оспорените разпоредби на начина на удостоверяване на "действително изминатото разстояние" от ППС, ползващо път или пътен участък от платената пътна мрежа, с цел изчисляване на дължимата тол такса, чрез сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, във вр. с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и предвид дефиницията с § 1, т. 35 от ДР на ЗП (ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) на "Тол сегмент" като обособена част от път или пътен участък от платената пътна мрежа, индивидуализиран с идентификационен номер и посока на движение, за навлизането в който се дължи тол такса съобразно дължината на тол сегмента и определената в тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за съответния път или пътен участък, е изцяло в унисон посочените по горе текстове от Директива 2011/76/ЕО, която практически предоставя възможност на държавата-членка въвеждане на вид система на тол таксуване(част от която включва и електронната система като хардуер и софтуер), използваща методика, основана върху основните принципи за изчисляване, съдържащи се в приложение III към от Директива 2011/76/ЕО (вж. чл. 7 от цитираната директива). Противно на тезата на касатора Директива 2011/76/ЕО не обвързва изминатото разстояние единствено с пробега километри на ППС, а преимуществено с линейно разстояние между координатни точки-участък от пътна мрежа. Именно прецизирането на участъците от пътя чрез сегментиране(обособяване) с повече на брой координатни точки(вж. Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса) и локализирането на съответното ППС между две минимизирани като разстояние координатни точки, чрез навлизането му в този участък, позволява определяне на дължимите тол такси в изпълнение целите на директивата. Това е така, защото тол таксата включва като компоненти и такса инфраструктура и/или такса за външни разходи- чл. 2, б. "б" вр. б. "ба", "бб", "бв", "бг", "бд" и "бе" от Директива 2011/76/ЕО, изчисляването на които (като елемент от общата дължима сума при таксуване) не би могло технически да се извърши без навлизането в даден тол сегмент да предполага пълното му изминаване. Иначе казано, пропътувайки разстоянието ППС замърсява въздуха, вкл. предизвиква шумово замърсяване, негативно въздействие върху пътната настилка и др. т. е. оказва въздействие върху цялостната пътна инфраструктура, която държавата членка ще следва да изгражда, поддържа, експлоатира и развива, и това негативно въздействие се компенсира със заплащането на ТОЛ такса, включително относно тол-сегмента, в който ППС е навлязло, тъй като същия е елемент от цялата пътна инфраструктура. Не е налице визираното в жалбата противоречие на чл. 13, ал. 6 –ал. 8 от Наредбата със ЗП и Директива 2004/52/ЕО. Разпоредбите на чл. 13, ал. 6–ал. 8 от Наредбата не "отнемат" от АПИ прекия контрол при деклариране на бордови устройства и някаква компетентност за издаване на индивидуални административни актове, защото такива не са предвиден в действащите разпоредби на ЗП. Основателно е възражението на заинтересованото лице АПИ, че промените в ЗП (Дв, бр. 60/2019 г.) и Наредбата (Дв, бр. 80/11.10.2019 г.) засягат търговското опериране на системата за събиране на пътни такси и взаимоотношенията между в участниците в процеса, но не и контролните функции на АПИ, каквито всъщност не са предвидени с оспорените разпоредби на Наредбата. Така в чл. 13, ал. 3 от Наредбата (ред. ДВ, бр. 104/2018 г.) подаването на данни за тол таксуване до АПИ е заложено като опция, предоставена на ползвателя на платената пътна мрежа. Задължение за собственика или ползвателя да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, или Агенция "Пътна инфраструктура"(ако бордовото устройство е било регистрирано там- чл. 13, ал. 3 от Наредбата), е регламентирано в чл. 13, ал. 6 от Наредбата (ред. ДВ, бр. 104/2018 г.). С атакуваната редакция на чл. 13, ал. 6-8 от Наредбата, задължение за приемане и за обработване на информация, свързана с преустановяване подаването на данни от бордово устройство, включване на това устройство в списъка на невалидните такива, отразяване на тази промяна в електронната система за събиране на тол такси, и с реално изминато разстояние и маршрут, декларирано от ползвателя в хипотезата на ал. 7, е възложено изцяло на доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредбата, според която данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на Агенция "Пътна инфраструктура" в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание. След получаване на тези данни, АПИ може да осъществи правомощията си по чл. 10, ал. 6 ЗП за определяне размера на конкретно дължимата тол такса и по чл. 10, ал. 10, предл. последно от ЗП за контрол на системата за събиране на пътните такси. На следващо място, твърденията на оспорващите за вменено задължение с Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността за вземане необходимите мерки за увеличаване използването на електронни системи за пътно таксуване, осигуряването на обработването налични данни, необходими за действието на услугата за електронно пътно таксуване, не обосновават противоречие на атакуваните разпоредби с директивата. От изложеното в жалбата не може да се установи какво жалбоподателите визират като конкретно противоречие между атакуваните разпоредби, касаещи взаимоотношения между субекти по националната услуга за събиране на пътни такси, и чл. 3, т. 4 на Директива 2004/52/ЕО, според която когато държавите-членки притежават национални системи за електронно пътно таксуване, те следят операторите и/или издателите на средства за разплащане да предоставят европейска услуга за електронно пътно таксуване на своите потребители в съответствие със следния график: а) за всички превозни средства, надвишаващи 3, 5 тона и за всички превозни средства, на които е разрешено да превозват повече от девет пътници (шофьор + 8) най-късно три години след като са взети решенията за определение на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, съгласно член 4, параграф 4. б) за всички други типове превозни средства, най-късно пет години след решенията за определение на европейската услуга за електронно пътно таксуване, съгласно член 4. параграф 4. Не е налице твърдяното в жалбата противоречие на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, в частта, в която оправомощава Агенция "Митници", да осъществява контрол за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като предоставя възможност за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 (компенсаторна такса), с уредбата на същата в ЗП и на основополагащите принципи и административнопроизводствени правила в Глава пета, Раздел I от АПК. Както се отбеляза по-горе, в чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗП, законодателят е въвел смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние за преминаване по платената пътна мрежа. Тол таксата (чл. 2, б. "б" Директива 2011/76/ЕО) по своето естество е установено от страна-членка (т. е. съответната държава) вземане, плащането на което е предпоставка за упражняване правото за ползване на пътната инфраструктура. Безспорно, когато това право е упражнено без да е заплатена предвидената такса, е налице извършено правонарушение от ползвателя. Националната прана уредба предвижда санкциониране на такова правонарушение чрез реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съгласно която разпоредба "Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв." Видно е, че субект на отговорността е собственика/ползвателя на ППС по см. на чл. 10б, ал. 3 ЗП. Съобразно законовото разрешение на чл. 10, ал. 2 ЗП този субект може да бъде освободен от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса". В чл. 189е, ал. 1 ЗДвП (предвид чл. 36, ал. 1 ЗАНН) са посочени кои длъжностни лица са компетентни да установяват нарушението на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, а именно: длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност- определените от министъра на вътрешните работи, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, и длъжностните лица от Агенция "Митници". Съгласно чл. 167, ал. 3б, т. 1 ЗДвП, длъжностните лица от Агенция "Митници" осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. Същевременно в чл. 189е, ал. 2, 3 и 4 ЗДвП, е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащането на компенсаторна такса, при изпълнение на определени предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 189е, ал. 5 ЗДвП. Независимо от тази уредба, с нормата чл. 10е, ал. 1 от ЗП са оправомощени длъжностни лица от "Агенция "Митници" за извършване контрол на ГКПП по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на таксите по чл. 10 ЗП, т. е. по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, като в чл. 10, ал. 2 от ЗП е въведена забрана за напускане на страната от ППС за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 и/или не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2. По отношение компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, чл. 10е, ал. 3 от с. з. предвижда, че в случаите по ал. 2 пътно превозно средство, за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 2 за съответната категория, може да напусне страната само след заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 - за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7, или съответно след заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 - за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния граничен контролно-пропускателен пункт. От прочита на чл. 10е ЗП се налага извода, че длъжностните лица от Агенция "Митници" имат правомощието и съответно са лицата, фактически установяващи административното нарушение – използване на платената пътна мрежа без заплащане на дължимата за такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, наказуемо съгласно чл. 179, ал. 6 ЗДвП и имат право на налагат забраната за напускане на страната на пътно превозно средство, за което не са заплатени предвидените такси (по чл. 10, ал. 1 и 2 ЗП). При тази уредба настоящия състав споделя изложената от оспорващите в жалбата теза за санкционния характер на компенсаторната такса, защото основанието тя да се дължи е нарушението на нормативно установено задължение- в случая за заплащане на тол такса, поради което заплащането на компенсаторната такса е вид санкция, предвидена в закона- чл. 10, ал. 2 ЗП, за извършеното посочено по-горе нормативно установено задължение. Горното обаче не обосновава противоречие между текста на чл. 18, ал. 2 от Наредбата, в оспорената част с по-високи по степен нормативни актове. Дали законовото разрешение на чл. 10, ал. 2 ЗП, според което заплащането на компенсаторна такса освобождава от наказателна отговорност субекта, е непрецизно до степен, че такова освобождаване всъщност не е налице- както твърдят оспорващите, няма отношение към осъществявания контрол от АМ за заплащане дължимите такса, който контрол според ал. 2 на чл. 18 от Наредбата се изразява в предоставяне възможност за заплащане таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от ЗП, чрез осигурен достъп до електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 11 от ЗП. Казано по друг начин оспорената разпоредба макар да е свързана с правомощията и на длъжностните лица от Агенция "Митници" по чл. 189 е, ал. 1 ЗДвП, чл. 167, ал. 3 б, т. 1 ЗДвП и чл. 10 е ЗП, не въвежда основанието за заплащане на компенсаторна такса и не определя реда за нейното установяване и събиране, към които проблеми са насочени възраженията на жалбоподателите. Същата прецизира правата и задълженията на АМ като лице, събиращо пътни такси по см. на Наредбата, а именно като правен субект, който е определен да оперира с Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, както и да установява и да събира съответните пътни такси чрез тази система (чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата), вр. правомощията на АПИ по чл. 10 и чл. 11 ЗП. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата (вкл. в оспорената част) не определя компетентността на АМ чрез длъжностните си лица да установява нарушението, административнонаказателната отговорност за което теоретично да се избегне чрез доброволно плащане на компенсаторната такса, и не определя характера на тази такса, поради което доводите за опороченост на цялото производство по налагане на административна отговорност, както и тези свързани с Тарифата и целите за предоставяне на държавната услуга за ползване на платената пътна мрежа и с неговия характер, не се обсъждат като неотносими към процесното оспорване. По изложените съображения съдът намира, че Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средство на база време и на база изминато разстояние/Приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., изм. и доп., бр. 80 от 11.10.2019 г., в сила от 11.10.2019 г. /, е издадена от компетентен орган, при приемането й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оспорените разпоредби на същата- чл. 7, ал. 5, чл. 8, ал. 3, чл. 12, чл. 13, ал. 6-8, и чл. 18, ал. 2, съответстват на приложимото право и целта на закона, поради което жалбата срещу тях е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 24 НЗПП, на ответника Министерски съвет на РБ следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съобразно изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 24 НЗПП, на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,