Определение № 640 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 799/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Р. Д. К., чрез пълномощника й адвокат М. А., против решение № 593 от 26.03.2012 г., постановено по гр.д. № 917/2011 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1278/15.12.2007 г. по гр.д. № 240/2007 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от Р. Д. К. против А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д. ревандикационен иск за * ид.ч. от имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ от * кв.м., при посочени съседи. Ответниците по касационната жалба А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д. са подали писмен отговор, в който оспорват допустимостта й, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, евентуално считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски. Касационната жалба е процесуално допустима. Предмет на спора са * ид.ч. от недвижим имот, чиято данъчна оценка е 460756.00 лв. или на спорните части – 10 238.90 лв., която сума е посочена като цена на иска и в исковата молба. Макар първоинстанционното производство да се е развило по реда на ГПК-отм. и съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК цената на иска да е следвало да бъде определена върху * от данъчната оценка, то посочената в исковата молба цена от 10238.90 лв. е била възприета от съда, спорове във връзка с нея не са повдигани в срока по чл.56, ал.1 ГПК-отм., след който момент цената на иска е стабилизирана на сумата 10238.90 лв., поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Ищцата е твърдяла, че е собственик на * ид.ч. от имота, като наследник на А. К. и възстановено право на собственост, а ответниците, също негови наследници и собственици на * ид.ч. са се снабдили с нотариален акт за собственост въз основа на изтекла давност. В първоинстанционното производство А. Р. и Н. Р. са оспорили иска с твърдения, че са придобили имота по давност, като са го владяли след 1992 г., когато имотът фактически е върнат, както и идентичността на процесния имот пл. № * с имоти пл. №№ * и *. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че представените писмени доказателства, не легитимират наследодателя А. К. като собственик. Пред въззивният съд Р. К. е представила поправена искова молба, в която е уточнила, че А. К. е закупил две съседни ливади от 5 и 3 дка през 1926 г. и ги е владял до 1948 г., когато част от имота е била отчуждена по ЗОЕГПНС и е възстановена по ЗВСОНИ, като е деактувана през 1995 г. По повод на тези твърдения Н. Р. и А. Р. са оспорили обстоятелството, че имотът се владее от наследодателя от 1926 г., като са твърдели, че е закупен с частен договор през 1930 г., който обаче не е подписан от А. К., защото той вече живее в САЩ, от където не се е завръщал до смъртта си, а следователно не го е владял и стопанисвал в продължение на 20 години. Впоследствие пред въззивния съд Р. К. е уточнила, че процесният имот не е част от отчуждените по ЗОЕГПНС, а от тези които не са били отчуждени и са владяни от наследодателя до смъртта му през 1957 г. и от съпругата му до смъртта й през 1983 г. При първоначалното въззивно разглеждане на делото, съдът е приел, че имотът е съсобствен на страните, като е възстановен на всички наследници на А. К. и е уважил иска в установителната му част за * ид.ч., като го е отхвърлил за разликата до * ид.ч. и е отхвърлил и иска за предаване владението, тъй като не е установено ответниците да упражняват фактическата власт. В. решение е допуснато до касационно обжалване по жалбата на ищцата, касаеща правата й в съсобствеността и по жалбата на ответниците, съдържаща довод за процесуална недопустимост, поради непроизнасяне по предявения иск, недопустимост на ревандикационния иск, поради липса на правен интерес, както и бланкетни твърдения за неправилност, поради неправилно възприета фактическа обстановка по делото и неправилни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон относно предпоставките на ревандикационния иск и относно придобивната давност и допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на писмените доказателства, свидетелсите показания и експертното заключение и игнориране на обстоятелството, че имотът е отчужден. Същото е отменено с решение № 278/17.08.2011 г. по гр.д. № 1081/2010 г. на ВКС, І г.о. като неправилно, тъй като съдът не е изложил мотиви по основните въпроси, определящи изхода на спора за собственост, с оглед въведените от ищцата, включително и чрез уточнението на исковата молба, правопораждащи факти и обстоятелства и противопоставените от ответниците възражения и тъй като делото е останало неизяснено, е върнато за ново разглеждане за изясняване статутът на спорния имот и действителните права на страните, като заключението на вещото лице за частична идентичност се прецени във връзка с останалите данни по делото, а именно нотариалните актове от 1974 г. и 1975 г., с които В. К. и В. Р. са признати за собственици на * ид.ч. от имоти пл. №№ * и 613, да се установи дали се касае до отчуждаване по чл.1 ЗВСОНИ или за отнемане без законово основание, дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, съответно отнет, като предпоставка за реституция по чл.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, относима към обекта на правото, като следва да се обсъдят и данните в решение № 678 по протокол № 33/16.05.2006 г. на Общинския съвет [населено място] за одържавяване на имота за обществено мероприятие-гробищен парк и след изясняване на тези въпроси относно възстановяването на правото на собственост, съдът следва да се произнесе по правата на страните. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че не е доказано придобиването на собствеността върху процесния имот от наследодателя А. К., не е установена и идентичността на процесния имот с имотите, декларирани от името на А. К. по ЗОЕГПНС, а и имотът е отчужден за обществено мероприятие и процедурата по отчуждаване е завършена. По отношение нотариалния акт от 1975 г., с който съпругът и наследодател на ищцата В. К. е признат за собственик на идеална част от имот пл. № * е прието, че същият противоречи на съществувалата в този период забрана да се придобива по давност имот социалистическа собственост, какъвто към 1975 г. е бил имот пл.№ * според вещите лица. Тъй като доказателствата по делото не легитимират като собственик наследодателя А. К., предявения ревандикационен иск е неоснователен. К. поставя въпросът „длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение и да обсъди събраните доказателства във връзка с дадените указания и доводите на въззивника” по който въпрос е налице противоречие с решение № 606/13.11.2009 г. по гр.д. № 265/2009 г., ВКС, ІІ г.о. С посоченото решение по реда на чл.290 ГПК е прието, че новото разглеждане на спора при условията на чл.218з ГПК /отм./ е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане, като с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция, производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна и указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона с оглед релевантните факти по конкретния правен спор са задължителни за въззивния съд. Това означава, че споровете относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационният съд, се преклудират и постановявайки решението си въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване. В настоящия случай въззивният съд не е извършил преценка кои факти са обсъдени от касационния съд и споровете по тях са преклудирани и не се е съобразил с указанията в отменителното касационно решение да прецени налице ли са били предпоставките за възстановяване на собствеността с оглед обекта на правото, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали решението е нищожно, доколкото същия е обоснован с наличието на взаимоизключващи се изводи, но тези доводи са свързани с правилността на решението, а не с възможността да бъде разбрана волята на съда. Останалите формулирани въпроси са свързани отново с правилността на въззивното решение, доколкото касаят довод за необсъждане на всички доказателства и доводи на ищцата, направата на необосновани изводи и неправилно приложение на закона, поради което подлежат на разглеждане при постановяване на касационното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение