Определение № 60 от 10.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на В. Й. Т. за отмяна на влязлото в сила Решение № 451/16.12.2015 г. по в. гр. д. № 543/14 г. на Софийския окръжен съд. С това въззивно решение е отменено решение от 28.03.13 г., постановено по гр. д. № 94/10 г. на Етрополския районен съд, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост и вместо него е признато за установено по отношение на А. А. С., Й. Й. Р., Л. Й. Р., Ц. С. З., Г. М. М., В. М. М. и В. Й. Т., че Н. П. С. и Р. П. С. са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот – ливада с площ от 1.108 дка в м.”Селце”, попадаща в регулацията на в.з. „Язовира”, за която е отреден УПИ ХІV-1, кв.1 по плана на вилната зона с площ от 1108 кв.м. Като основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди наличието на новоотрито писмено доказателство- саморъчно завещание на Г. В. А. /починала на 07.07.2014 г., като на нейно място като ответник в процеса са били конституирани наследниците й по закон В. М. Н., Г. М. М. и В. Й. Т./ в полза на В. М. Н., за което молителят узнал след вписване на завещанието в Службата по вписванията на 16.05.2016 г. Ответниците по молбата за отмяна - Н. П. С. и Р. П. С. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който заявяват, че същата е недопустима като подадена след преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. При условията на евентуалност се моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, основаваща се на твърдение за наличие на новооткрит документ, който според молителя е от значение за фактите по спора, следва на това основание да се приеме за допустима, а преценката, дали доказателството е „новооткрито” по смисъла на приложимия процесуален закон и дали същото е от съществено значение за делото, ще следва да се извърши със съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезите на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство. В конкретния случай, молителят не навежда твърдения кога е узнал за съществуването на саморъчното завещание. Настоящият състав приема, че разглеждането на молбата за отмяна следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като бъде дадена възможност на молителя в производството по чл. 307, ал. 2 ГПК да ангажира доказателства за момента, в който се е снабдил с представеното писмено доказателство, а на ответниците по молбата- да проведат насрещно доказване, ако твърдят, че новооткритото доказателство е било известно на молителя преди повече от три месеца към датата на подаване на молбата за отмяна. Предвид горепосочените съображения, подадената молба с правна квалификация чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския окръжен съд следва да се допусне до разглеждане. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение