Определение № 176 от 13.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 28/2013 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК и е образувано по молба на адв.К. А. К., като пълномощник на Н. И. за допълване на решение №71 от 10.05.2013г. по т.дело №28/2013г. по искането му за присъждане на разноски. Ответникът [община], чрез гл. юрисконсулт М. Е. изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че направените от молителя разноски ще следва да бъдат съобразени от съда, който ще се произнесе по съществото на спора. Направено е също възражение за прекомерност на разноските. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение намира молбата за допълване на решението в частта за разноските за неоснователна. С решение №71 от 10.05.2013г. по молба на Н. И. е отменено решение №2228 от 1.06.2012г. по гр.дело № 8647/2010г. на Пловдивския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от същия съд. Независимо от уважаване на молбата за отмяна, разноски в това производство не се присъждат от ВКС, тъй като те са обвързани от правния резултат от спора. Решението, с което е уважена молбата за отмяна и е възстановена висящността на спора, предвид връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. След като ВКС не действа като редовна инстанция в производството по отмяна, чл.81 ГПК е неприложим за направените в производството по чл.303 и сл.ГПК разноски. С оглед на изложеното ВКС, ТК състав на първо отделение