Определение № 9893 от 07.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10216/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. Вълчева, чрез пълномощника й адв. Б. Алексиева, срещу Определение № 401 от 27.09.2022 г., на Административен съд - Добрич (АС - Добрич), постановено по адм. дело № 407/2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й против мълчалив отказ на директора на Дирекция "Висше образование" в Министерството на образованието и науката (МОН) да се произнесе по заявление вх. № 94-3155 от 27.06.2022 г. за издаване на холограмен стикер на дипломата й за завършено висше образование и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението, поради неправилно приложение на материалноправни разпоредби. Оспорва се изводът на съда за липса на законов ред за подаване на заявление за холограмен стикер, съответно за липса на задължение за произнасяне от държавен орган, а оттам и за липса на формиран мълчалив отказ. Оспорва се приетото, че производството следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК, като се сочи, че в хода на съдебното производство искания холограмен стикер е издаден, съответно правният интерес за жалбоподателката е отпаднал, но след образуване на производството, т. е. коректното правно основание за прекратяването му е по чл. 159, т. 4 от АПК, което влече и основание за присъждане на разноски за производството. По подробно изложени съображения и след уточнение се иска отмяната на оспореното определение и настоящият касационен състав да измени правното основание за прекратяване на производството, съответно да присъди разноски за първоинстанционното производство в полза на жалбоподателката. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция "Висше образование" в МОН не изразява становище по частната жалба. Постъпило е становище от министъра на образованието и науката, чрез процесуалния му представител служител с юридическо образование С. Спасов, което като подадено от ненадлежна страна не следва да бъде обсъждано. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред АС - Добрич е мълчалив отказ на директора на Дирекция "Висше образование" в МОН да се произнесе по отправеното до него от настоящата частна жалбоподателка искане вх. № 94-3155/27.06.2022 г. за издаване на холограмен стикер на дипломата й за завършено висше образование по специалност „Право“, във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". От доказателствата в представената административна преписка, първоинстанционният съд е установил, че действително със Заявление с вх. № 94-3155/27.06.22 г.жалбоподателката С. Вълчева е отправила искане до ответника за издаване на холограмен стикер по чл. 4, ал. 5 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (НДИСОДИВУ, Наредбата) и след като до 25.07.22 г. искането не е било удовлетворено е подала жалба до съда за отмяна на мълчаливия отказ на ответника. Към датата на подаване на жалбата - 25.07.2022 г. не е налице произнасяне по искането. Изпратени са писма, в които са дадени обяснения във връзка с реда за издаване на холограмни стикери. След образуване на съдебното производство на 04.08.2022 г. е извършено потвърждение за съответствие на изискванията за проведеното обучение ии е издаден холограмен стикер за дипломата на жалбоподателката. При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че липсва акт, който да подлежи на обжалване, тъй като е сезиран директора на Дирекция „Висше образование“ към МОН, който няма правомощието да се произнася по искания на лица, завършили висше образование по специалност „Право“ за издаване на холограмен стикер за признаване на образованието им. Съдът е посочил, че липсва законов ред за подаване на такова искане до определен държавен орган и съответно липсва задължение на такъв орган да уважи или откаже това искане. Решаващият съд е анализирал и се е позовал на нормите на чл. 4 и 4а от НДИСОДИВУ, в относимата редакция, и е приел, че правоотношението по повод издаване на холограмен стикер се развива между висшето училище и МОН и в производство, в което се извършва проверка дали обучението е провеждано в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование (ЗВО). Стикерът се предоставя на висшето училище, а не на студента. Съобразно чл. 4а, ал. 10 от Наредбата МОН уведомява висшето училище по електронен път за готовността да бъдат предоставени отпечатаните холограмни стикери. Стикерите се получават в МОН от ректора или от упълномощено от него длъжностно лице с предавателно-приемателен протокол, след което висшите училища изпращат сканираните изображения на издадените дипломи към регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква "г" от ЗВО в срок до два месеца от получаването на холограмните стикери. Съответно сезираният директор не е задължен да се произнесе и при липсата на разписано такова задължение не е формиран мълчалив отказ. Съдът е посочил, че холограмният стикер е реквизит на самата диплома. Той не съществува самостоятелно сам по себе си, съответно като част от диплома за завършено висше образование евентуално на оспорване би подлежало издаване/отказ за издаване на диплома, но не и отказ за издаване на холограмен стикер. По тези съображения, съдът е приел, че жалбата е недопустима поради липса на предмет на обжалване и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а не на основание чл. 159, т. 4 от АПК, както е заявила жалбоподателката, респективно производството по делото следва да бъде прекратено, при липса на право на разноски за производството в полза на жалбоподателката. Определението е правилно. Не е налице соченото от частния жалбоподател основание за отмяна на обжалваното определение. Съдът е направил правилен анализ на приложимите разпоредби на НДИСОДИВУ, в относимата им редакция – ДВ бр. 62 от 12.07.2013 г., в сила от 3.07.2013 г. и въз основа на това правилно е приел, че липсва формиран мълчалив отказ на сезирания директор на Дирекция "Висше образование" при МОН. Редът, по който се издава холограмен стикер към диплома за завършена образователно-квалификационна степен, сочи че правоотношението по повод издаването на холограмен стикер за диплома за завършена образователна-квалификационна степен на висше образование възниква между висшето училище и Министерството на образованието и науката, а не между жалбоподателката (студента) и министерството. Прегледът на относимата нормативна уредба - чл. 7, чл. 42, ал. 8 от ЗВО, чл. 4, чл. 4а, чл. 4б от НДИСОДИВУ, в приложимите редакции сочи, че правилно решаващият съд е приел, че холограмният стикер се предоставя на висшето училище, след като бъде извършена проверка дали обучението е проведено в съответствие с изискванията на ЗВО и държавните изисквания за обучение, а не на студента. Неоснователно е възражението в частната жалба, че неправилно съдът е прекратил производството по чл. 159, т. 1 от АПК, а е следвало да го прекрати на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Наличието/липсата на правен интерес от оспорването се изследва само при наличие на годен за оспорване индивидуален административен акт, приравнен на същия мълчалив отказ, отказ за разглеждане на искане по същество и т. н., като в случая жалбата е без предмет, поради което е налице хипотезата именно на чл. 159, т. 1 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон като е приел, че правоотношението за издаване на холограмен стикер се развива между Министерството на образованието и науката и висшето училище. Диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование, върху която се поставя и холограмния стикер, се издава от висшето училище, след като са изпълнени всички задължения по учебния план на съответната специалност, както впрочем се установява, че е процедирано. Частната жалбоподателка е следвало да сезира с искането си за издаване на валидна диплома с холограмен стикер висшето училище, където се е обучавала, върху което тежи задължението да я издаде, при спазване на всички изисквания за издаване на валидна диплома. Вместо това е сезирано лице, което не притежава правомощие и правилно съдът е приел, че при липсата на нормативно задължение за същото да се произнесе не може да бъде формиран мълчалив отказ. Правилно решаващият съд е приел, че липсва годен за оспорване предмет, което от своя страна правилно е прието, че обосновава недопустимост на търсената съдебна защита. В резултат, правилно е приета за неоснователна и претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски за производството. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,