Определение № 2133 от 08.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2021/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД е направило искане за изменение на постановеното по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение в частта относно присъдените в полза на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ТУЗЛАТА“ ЕООД разноски за адвокатска защита срещу подадената от молителя частна касационна жалба. Молителят сочи, че с определението, чието изменение се иска, не е допусната до касационно обжалване както неговата жалба, така и жалбата на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ТУЗЛАТА“ ЕООД, поради което разноски не се дължат на нито една от страните. Заявява също, че ответникът не е представил доказателства за извършване на разноски по процесната жалба. Допълва, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правната сложност на делото. Ответникът по молбата „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ТУЗЛАТА“ ЕООД я оспорва с твърдението, че разноските са действително направени за защита срещу жалбата на молителя, че са своевременно доказани, както и че платеното възнаграждение не е прекомерно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Частното касационно производство е образувано по жалби на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД и „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД срещу определение, с което е потвърден акт за прекратяване на делото както по предявените от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД главни искове, така и по предявените от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД инцидентни установителни искове. С определението, чието изменение по чл. 248 ГПК се иска, настоящият състав не е допуснал до касационно обжалване нито една от жалбите, но е уважил искането на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД за присъждане на разноски за защитата му като ответник по частните жалби на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД. Възражението на молителя, че при отрицателен изход по всички частни жалби разноски не се дължат никому, е неоснователно. Ответникът по жалба срещу прекратителен акт има право на разноски за частното производство, ако то се е развило в негова полза (аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК), и това право не е обусловено от паралелно развиващото се производство по подадена от него жалба срещу друг, макар и постановен в същото производство, акт (в случая – за прекратяване на производството по други искове). Това е така, защото по всяка от частните жалби възниква самостоятелно процесуално правоотношение, за което поотделно важат както правилата за спазване на срок, редовност на жалбата и предпоставки за разглеждането й, така и правилата за отговорността по чл. 78 ГПК. Искането за присъждане на разноски е направено от ответника по частната жалба своевременно (с отговора й), като по делото са представени и доказателства за тяхното извършване (договор за правна защита и платежно нареждане). Неоснователно е възражението, че доказателствата за сторените по процесната жалба разноски не са надлежно ангажирани, тъй като не са приложени към отговора по нея. Видно от данните по делото, тези доказателства са приложени към отговора по жалбата на „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД, като двата отговора са подадени по едно и също дело и приложенията към тях съставляват все доказателства по това дело. Всъщност релевантно е дали правната помощ, договорена с представения към единия отговор договор, е за защита и по двете жалби, а в случая е тъкмо така – видно от договора за правна помощ договореното възнаграждение е за защита и срещу жалбата на „ЕКО ДИЗАЙН“ ЕООД, и срещу жалбата на молителя. Присъденото възнаграждение в размер от 5 000 лв. не е прекомерно по вече изложените в определението по чл. 274, ал. 3 ГПК съображения – отчетени са спецификите на касационното производство (двуфазно), материалният интерес по оценяемия иск и сложността на спора, произтичаща както от обективното съединение на искове, така и от необходимостта да бъде извършена преценка на основанието, развитието и правното значение на предходно водени производства. Към тези особености следва да се посочи и характерът на обжалвания акт, а именно – прекратителен, с който се слага край на производството и който, макар да не формира сила на пресъдено нещо, е от естество да осъществи в пълнота процесуалната защита на ответника по исковете. С тези мотиви съставът на Първо търговско отделение на Търговската колегия на ВКС