Определение № 7916 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5415/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София, представлявано от Д. Д. и И. А.; М. А. С. - шофьор и Р. М. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез адв. Григорова, срещу определение №2302/01.03.2024 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 10295/2023 година, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение №716/31.01.2024 година по номера на делото пред АССГ. Оспорват като неправилен извода на съда за окончателност на съдебния акт. Твърдят, че М. А. С. - шофьор и Р. М. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД са заличени като ответници по делото, но въпреки това съдебното решение е постановено спрямо тях. А "Център за градска мобилност" ЕАД не е работодател на инспектора от Столична община (Н. П. Г.), който е разпоредил принудителната административна мярка, поради което и осъждането на юридическото лице, ЦГМ ЕАД, за разноски било в грубо нарушение на закона.

По делото е постъпило възражение от М. В. чрез адв. Кавалджиев за допустимост, но неоснователност на жалбата на "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София, представлявано от Д. Д. и И. А..

При извършена служебна проверка зо допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството (по смисъла на чл. 229, ал.1, т.1 от АПК).

Производството по адм.д. № 10295 по описа на АССГ за 2023 година е образувано по жалба на М. В. срещу приложена на 12.10.2023 година принудителна административна мярка, представляваща "принудително преместване на пътно превозно средство", лек автомобил "Нисан", рег. № [рег. номер], извършено на същата дата, в 12,30 часа, на бул. "Климент Охриски" №2 в гр. София.

С разпореждане №9926/14.11.2023 година АССГ е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е конституирал като ответници: Н. Г. - Служител в Столичен инспекторат към Столична община; М. С. - шофьор и Р. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София.

Със "становище/искова молба" от 24.11.2023 година адв. Григорова, процесуален представител на М. С. - шофьор и Р. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София прави искане да се прекрати делото по отношение на тези двама ответници.

С резолюция от 27.11.2023 година съдът е изписал върху последната молба, че "заличава като ответници по делото молителите". На 05.12.2023 година М. С. - шофьор и Р. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София получават съобщение, че са заличени като ответници по делото.

Едновременно с това, М. С. - шофьор и Р. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София получават съобщения за датата на откритото съдебно заседание по делото, насрочено за 16.01.2024 година. Същите присъстват в списъка на призованите лица за 16.01.2024 година и са докладвани от съда като ответници по делото в откритото съдебно заседание, проведено на 16.01.2024 година. За заседанието от 16.01.2024 година е съставен протокол, като М. С. - шофьор и Р. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София са докладвани като ответници, редовно призовани, но неявили се.

С решение №716/31.01.2024 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 10295/2023 година съдът отменя приложена на 12.10.2023 година принудителна административна мярка, представляваща "принудително преместване на пътно превозно средство", лек автомобил "Нисан", рег. № [рег. номер], извършено на същата дата, в 12,30 часа, на бул. "Климент Охриски" №2 в гр. София. Видно от мотивите на съдебното решение, М. С. - шофьор и Р. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София са докладвани като ответници, редовно призовани, но неявили се. Докладвана е и молбата им за прекратяване на производството по делото спрямо тях. Според съда, решението е окончателно.

Срещу решение №716/31.01.2024 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 10295/2023 година е подадена касационна жалба от "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София, представлявано от Д. Д. и И. А.; М. А. С. - шофьор и Р. М. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез адв. Григорова. В жалбата се твърди, че "Център за градска мобилност" ЕАД не е работодател на инспектора от Столична община, който е разпоредил принудителната административна мярка, поради което и осъждането на юридическото лице за разноски е в грубо нарушение на закона. А двамата служители към ЦГМ, М. А. С. - шофьор и Р. М. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД са описани като ответници по решението и докладвани в протокола от съдебното заседание, без да е съобразен фактът, че преди това са заличени като ответници по делото.

С определение №2302/01.03.2024 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 10295/2023 година съдът оставя без разглеждане касационната жалба на "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София, представлявано от Д. Д. и И. А.; М. А. С. - шофьор и Р. М. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез адв. Григорова срещу решение №716/31.01.2024 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 10295/2023 година. Според съда, решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата. А "Център за градска мобилност" ЕАД не е страна по делото, а единствено осъдено за разноски юридическо лице, чиито служители са постановили незаконосъобразна ПАМ.

Така постановеното определение е неправилно. Същото следва да се отмени и делото да се върне на АССГ за процедиране на жалбата и изпращането й по компетентност на Върховния административен съд, при следните съображения от правна страна:

1. Решението на Административния съд, постановено по жалба срещу ПАМ по чл. 171, т.5, б."б" от Закона за движение по пътищата не е изключено от касационен съдебен контрол с разпоредбата на чл. 172, ал.5 от същия закон, тъй като ПАМ по чл. 171, т.5, б."б" от Закона за движение по пътищата не е сред изрично посочените в ал.1 на чл. 172 ЗДВП мерки.

2. М. А. С. - шофьор и Р. М. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД имат правен интерес да оспорват това решение, тъй като видно от текста на решението, същите са докладвани като ответници по делото и решението е постановено и спрямо тях. Дали имат правомощия по издаване на ПАМ е въпрос на спора по същество.

3. Според диспозитива на съдебния акт, "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София, представлявано от Д. Д. и И. А. е дружество осъдено за разноските по делото. Същото има правен интерес от касационна жалба срещу това решение, доколкото претендира, че не носи отговорност за тези разноски, тъй като лицето определило ПАМ е служител към Инспектората на Столична община и не е служител на дружеството ЦГМ ЕАД.

Горното обосновава неправилност на обжалваното определение. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на АССГ за процедиране на касационната жалба на "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София, представлявано от Д. Д. и И. А.; М. А. С. - шофьор и Р. М. Б. - оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез адв. Григорова срещу решение №716/31.01.2024 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 10295/2023 година, и изпращането й по компетентност на Върховния административен съд.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал.1 от АПК съставът на Върховния административен съд