Определение № 9933 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8452/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частната жалба на А. Р. В., чрез процесуален представител, против определение №689/17.05.2024г., постановено по адм.д.№167/2024г. на Административен съд-Шумен/АС-Шумен/. С цитираното определение на осн. чл.159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалба на В. срещу протоколно решение от 10.04.2024г. по протокол №КД-01-10, на катедрен съвет на Катедра по история и археология при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ по проведен конкурс за „асистент“ в професионално направление 2.4 Религия и теология/историческо богословие/ област на висше образование 2. Хуманитарни науки, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател смята определението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не е уведомен за мотивите за избор на друг кандидат. Според частния жалбоподател след приемане на процесното решение се поражда правото на сключване на трудов договор по КТ, и респ. единственият акт, който подлежи на оспорване е протоколното решение за избор на кандидат, тъй като именно с него се засягат и нарушават законните права на оспорващия-принцип, прокламиран в чл.120 от КРБ, а противното би означавало отказ от правосъдие. Иска отмяна на определението и връщане делото за разглеждането му по същество. Не претендира разноски. Ответникът- катедрен съвет на катедра по история и археология при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, чрез вр. и.д. Ръководител катедра оспорва частната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първостепенния съд е акт на катедрен съвет- орган на управление на катедра по см. на чл.28д ЗВО, който е приет в процедура по обявен конкурс за заемане на академична длъжност асистент в област на висше образование 2, Хуманитарни науки, професионално направление 2.4 Религия и теология/историческо богословие/ област на висше образование, към катедра по история и археология при Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Съгласно чл.17 ЗРАСРБ Висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор при условията и по реда на Кодекса на труда. От прочита на разпоредбата е видно, че законодателя е приел назначаването в процедурата за заемане на академична длъжност „асистент“ да се извършва при условията и по реда на Кодекса на труда. Същевременно разпоредбата на чл.97 от КТ, макар и непрецизна, не допуска прилагането на раздел IV „Конкурс“ от КТ за конкурсите за заемане на академични длъжности, като конкретни разпоредби относно вида на процедурата приложима за заемане на академична длъжност „асистент“ не се съдържат в ЗРАСРБ и в правилника за прилагането му, в който правилник ( чл.44 ППЗРАСРБ) акцент на уредбата е назначаването на длъжност „асистент“-субект, срок, вид на договор и др., но не и начина на провеждане на процедурата, въз основа на която се достига до предложение на ръководителя на първичното звено. Това означава, че съответното висше учебно заведение на осн. чл.37 ЗВО вр. чл.19, ал.4 ЗВО трябва да регламентира начина провеждането на процедурата за заемане на академична длъжност „асистент“ в съответствие със законите на страната в Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници, като в случая заемането на академична длъжност „асистент“ на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ е уредено в Глава трета, Раздел I от Правилника за развитието на академичния състав на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Съдържанието на законодателната уредба и тази по реда на академичната автономия налага извода, че фактическия състав на процедурата за заемане на академична длъжност „асистент“ в процесното висше учебно заведение не предвижда постановените в провеждането й актове да са резултат от административно правоотношение, съответно издавани от органи на изпълнителната власт при извършване на изпълнително-разпоредителна дейност. Изложеното е относимо и към оспореното решение на катедрения съвет на Катедра по история и археология, защото катедрения съвет не е овластен от закона в хода на процесната процедура да издава властническо волеизявление по см. на 21 АПК, при което да се засягат права или законни интереси на лица, участващи в развилото се правоотношение в т.ч. на частния жалбоподател. Решението на катедрения съвет е част от процедурата за заемане на академична длъжност „асистент“, която приключва с възникване на правоотношение по реда на Кодекса на труда (чл.17 ЗВО), и противно на тезата на частния жалбоподател оспореното решение на катедрения съвет ( по същество такова по чл.51, ал.3 от Правилника за развитието на академичния състав на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“) не е административен акт по см. на чл.21 АПК, подлежащ на оспорване и съответно пораждащ права по см. на 120, ал.2 КРБ. В конкретния казус липсата на годен за оспорване АА като положителната процесуална предпоставка, обосновава законосъобразност на обжалваното определение, което трябва да се остави в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение