Определение от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8367/2024 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена съвместно от кмета на Община Русе и Общински съвет – Русе, против Наредба за реда за изготвяне и образеца на план-сметката за относимите разходи за извършване на дейностите по предоставяне на услугите, за които се заплаща таксата за битови отпадъци, и за начина на изчисляване размера на таксата при прилагане на основите, предвидени в Закона за местните данъци и такси, приета с Постановление на Министерски съвет № 93/04.04.2024г., обнародвана в ДВ, бр.31 от 09 април 2024 година / за кратко наричана по-долу Наредбата/. В жалбата е подчертано, че се оспорва цялата Наредба. Направените възражения от жалбоподателите във връзка с оспорването на Наредбата са за допуснати при приемането й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Правния си интерес жалбоподателите обосновават със следното: Кметът на Община Русе обосновава интереса си от обжалване на Наредбата със задължението, което му вменява §3 от ПЗР на Наредбата, а именно, че изпълнението й се възлага на кметовете на общините. Общинският съвет - Русе обосновава интереса си с редица разпоредби от Наредбата, създаващи правомощия за Общинския съвет. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява, че оспорващите имат правен интерес от оспорването на Наредбата. Няма срок за упражняване на правото на оспорване на подзаконов административен акт, какъвто е въпросната Наредба, поради което оспорването е допустимо. Жалбата, обаче е нередовна. Нередовността й следва да се отстрани, за да бъде допусната до разглеждане. По жалбата, която съдържа две отделни оспорвания, всяко едно от които може да се предяви самостоятелно, не са внесени държавни такси по сметка на Върховния административен съд. Не е внесена и държавна такса за обявление на оспорването в „Държавен вестник“. От жалбата не става ясно, дали са оспорени всички разпоредби от Наредбата с твърдения за противоречието им с материалноправни разпоредби от по-висок ранг, или само изрично посочените – от чл.11 /вкл./ до чл.16 /вкл./, което обстоятелство следва да се уточни, за да се определи предметния обхват на съдебния контрол. В случай, че се оспорват всички разпоредби от Наредбата, жалбоподателите следва да посочат, за всяка една от тях, какъв е порокът й, и на коя разпоредба от по-висок ранг противоречи. В жалбата са цитирани следните разпоредби от Наредбата: чл.5, ал.2; чл.9, ал.1, ал.3, ал.5, чл.10, ал.1 и ал.3, без да се сочат конкретни пороци, обосноваващи материалната им незаконосъобразност. Сочи се, че цитираните разпоредби, в по-голямата си част, дословно повтарят правилата на ЗМДТ, но не става ясно, дали това обстоятелство се сочи като порок на посочените разпоредби от Наредбата и, ако да, това ли е единственият. По тези съображения и на осн. чл.196 АПК, вр. с чл. 158, ал.1 АПК, вр. с чл. 150, ал.1, т.6 АПК, вр. с чл. 151, ал.1, т.3 АПК, Върховният административен съд