Определение № 7544 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3882/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуален кодекс. Образувано е по частна жалба на „Брандс булевард“ ООД против определение № 696 от 22 януари 2024 г., постановено по адм. д. № 3892/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е върната исковата молба, подадена от „Брандс булевард“ ООД срещу Националната агенция за приходите и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Ответникът по частната жалба не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да определи частната жалба като неоснователна, тази съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. Производството пред Административен съд София град е било образувано по искова молба от Брандс булевард ООД срещу Националната агенция за приходите с посочено правно основание на иска чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С определение № 6457 от 28 юли 2023 г., постановено по адм.д. № 3892/2023 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че не е индивидуализирано спорното право, доколкото в исковата молба са посочени само решения на Съда на Европейския съюз. Това определение е отменено с определение № 9905 от 19 октомври 2023 г., постановено по адм.д. 9687/2023 г. на Върховния административен съд, като делото е върнато на същия състав на Административен съд София град за продължаване на съдопроизводствените действия. При връщането на делото, първоинстанционният съд е оставил исковата молба на търговското дружество без движение, като е указал на ищеца да изложи обстоятелствата, на които основава иска си, да посочи едно или повече увреждащи действия, или бездействия на длъжностни лица от Националната агенция за приходите. При съобразяване на обстоятелството на неотстраняване на нередовностите на исковата молба в указания срок е постановено определението, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, което определение е предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тази съдебна инстанция. Определението е правилно. От Брандс булевард ООД е предявена искова молба срещу Националната агенция за приходите с посочено правно основание на иска чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В исковата молба е посочено обстоятелството на издаден по отношение на дружеството ревизионен акт, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Това обстоятелство е отразено на стр. 1 от исковата молба. На стр. 2-8 от исковата молба се съдържа позоваване на приложима според ищеца практика на Съда на Европейския съюз. При съобразяване на съдържанието на ревизионния акт, тази съдебна инстанция установява, че със същия всъщност на търговското дружество освен, че е отказано право на приспадане на данъчен кредит, каквото е твърдението на ищеца, са определени и допълнителни задължения за внасяне на ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС относно недоказани вътреобщностни доставки на стоки. С оглед на съдържанието на исковата молба, изразяващо се само в посочване на ревизионния акт и практика на Съда на Европейския съюз, правилни са направените изводи на първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба. Правилно първоинстанционният съд, на основание чл. 127, т. 4 от ГПК е дал указания на ищеца да изложи обстоятелствата, на които основава иска си, като посочи фактите от които той произтича. Посочване на фактите не представлява самото посочване на ревизионния акт. Още повече, че в ревизионния акт се съдържат установявания в три насоки. От съдържанието на ревизионния акт, но не и от съдържанието на исковата молба се установява, че през ревизираните периоди, останали неуточнени с исковата молба, органите по приходите не са приели действителността на доставки, извършени под режим вътреобщностни доставки във връзка с непредставени доказателства по чл. 45, ал. 2 от ППЗДДС. С ревизионния акт освен това са установени и правни основания за определяне на допълнителни задължения за внасяне в резултат на недекларирано вътреобщностно придобиване на стоки, както и във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 1 фактура, издадена от българско търговско дружество. Самото посочване на ревизионния акт, обстоятелството, че същият не е бил обжалван по същността си не представлява излагане на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си. Такова обстоятелство не представлява и разбирането на ищеца, че искът може да се предяви неависимо от наличието или липсата на отмене като незаконосъобразен административен акт. Такова обстоятелство не представлява е посочването в исковата молба на приложима според разбирането на ищеца практика на Съда на Европейския съюз. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че въпреки дадените указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищецът не е отстранил същите. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение