Определение № 235 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11865/2023 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Рила Комерс" ООД със седалище гр. София срещу определение № 10017 от 16.11.2023г. по адм.д. № 7582/2023г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което на основание чл. 213а ал. 1 във връзка с чл. 236 АПК е върната частната жалба на дружеството срещу определение № 7395 от 01.09.2023г. в частта му по т. II, постановено по адм.д. № 7582/2023г. на АССГ. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като изложените съображения касаят изтъкване на аргументи за незаконосъобразност на оспорените с производството актове и неизпълнение на действащо РМС/1985г. и административно решение от 2004г., заявен с държавен акт 16/1986г. Иска оспореното определение да бъде отменено и съдът да се самосезира и служебно да отстрани нередовностите по адм. дело, като посочва и че дружеството не дължи държавни такси за допуснати от държавните органи злоупотреби с гарантирани му от Конституцията права. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, АССГ е приел, че с определение от 27.09.2023г. частната жалба на дружеството е оставена без движение, като са дадени указания за отстраняване на нередовностите в нея, което определение е съобщено на управителя на дружеството на 02.11.2023г. Приел е, че тъй като указанията за отстраняване на нередовностите не са изпълнение и до датата 16.11.2023г., то са налице предпоставките по чл. 213а ал. 1 АПК във връзка с чл. 236 АПК за връщане на частната жалба. Определението е правилно. С определение от 27.09.2023г. по адм.д. № 7582/2023г. на жалбоподателя „Рила комерс“ ООД е указано да отстрани в 7 – дневен срок от получаване на съобщението нередовностите в частна жалба срещу определение № 7395 от 01.09.2023г., постановено по делото, като заплати държавна такса в размер на 150 лв. за всяко от исканията по оспореното определение или в общ размер на 900 лв. на основание чл. 235а АПК и да представи вносния документ по делото, както и да представи частната жалба приподписана от адвокат или юрисконсулт или да представи доказателства за юридическа правоспособност на представляващия дружеството. За така дадените указания управителят на дружеството – частен жалбоподател е редовно уведомен на 02.11.2023г. Частният жалбоподател не е отстранил констатираните нередовности в частната жалба в указания му седмодневен срок, който е изтекъл на 10.11.2023г., който е работен и непразничен ден, както и до постановяване на обжалваното определение от 16.11.2023г. Поради и това е правилен извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 213а ал. 1 АПК във връзка с чл. 236 АПК за връщане на частната жалба. За пълнота следва да се посочи, че в случая е била дължима само една такса от 150 лв., тъй като се оспорва едно определение в частта му по т. II, макар и с повече от един диспозитив. Наличието на множество диспозитиви не обосновава събирането на държавна такса за всеки диспозитив. Въпреки това въобще не е внесена и една такса в размера по чл. 235а АПК, освен това не е изпълнено и указанието по втората установена нередовност на частната жалба, а именно същата не е представена приподписана от адвокат или юрисконсулт, както и не са представени доказателства за наличието на юридическа правоспособност на управителя на дружеството. Това е достатъчно основание за установяване на неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовност в частната жалба, съответно за наличие на основания за връщане на същата. Следва да се посочи и че не се касае за производство по ЗАНН, за което по силата на чл. 212, ал. 2 АПК не е необходимо приподписване на касационните и на частните жалби и внасяне на държавна такса съгласно изискванията на чл. 227а, ал. 1 АПК. Предмет на производството са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, поради и което са приложими разпоредбите на чл. 212 АПК и чл. 235а АПК, съответно се дължи държавна такса и приподписване частната жалба от адвокат, а неизпълнението на дадените в тази насока указания и неотстраняването на нередовностите в частната жалба, влече след себе си връщане на същата, каквото е направил и първоинстанционния съд. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 1 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховния административен съд, състав на второ отделение