Определение № 74 от 10.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 644/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. В. от В.Т. против решение № 25/19.02.2010 г. по в.гр.д. № 27/2010 г. на В. ОС, с което се потвърждава решение № 764/17.11.2009 г. по гр.д. № 1180/2009 г. на В., с което се отхвърля предявеният от касатора срещу Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията-С. иск по чл.26,ал.1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на акции по чл.18 ЗППДОП-отм. от 28.06.2002 г. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението е в противоречие с Р № 998/13.02.2007 г. по т.д. № 573/2006 г. на ВКС-ІІ т.о. и Опр. № 121/16.11.2007 г. по адм.д. № 119/2007 г. на смесен 5 чл.с. на ВАС и ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения. Липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по цитираното решение и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата. Цитираното от касатора Р по т.д. № 573/2006 г. има за предмет иск по чл.70,ал.1,т.1 ТЗ, а определението по адм.д. № 119/2007 г. касае спор за подсъдност. Доводите за нарушение разпоредбите на ЗППДОП-отм., ЗПСК и ЗЗД биха могли да се квалифицират като основания по чл.281,т.3 ГПК и затова не са предмет на производството по чл.288 ГПК. Касаторът не прави разграничение между: 1.основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и 2.основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.