Определение № 1048 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 613/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и сл. във връзка с чл.200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на З. Янакиева от гр. Поморие, чрез пълномощника адвокат Ж. Бойчев, против Определение № 2931/17.11.2023 г., постановено по административно дело № 1986/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което на основание чл. 200, ал. 1 от АПК е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 1012-02-179#3/16.10.2023 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас. В частната жалба се развиват съображения за неправилност изводите на съда и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО и изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че влязлото в сила разпореждане съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново преразглеждане на жалбата й. Иска отмяна на определението. Ответникът – ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас, в срока по чл. 232 от АПК, не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 200, ал.2, във вр. с чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. Пред административния съд е обжалвано Разпореждане № 1012-02-179#3/16.10.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас, с което, на основание чл. 54ж, ал. 2 от КСО и чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, е оставено без разглеждане искане на З. Янакиева с вх. № 1012-02-179/02.10.2023 г. за отмяна на влезли в сила Разпореждания № 027-00-249-4/22.01.2020 г.; № 027-00-249-5/22.01.2020 г. и № 027-00-249-6/22.01.2020 г., всички на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас и производството е прекратено. Административният орган е посочил, че с предходно искане от 16.05.2022 г. Янакиева е отправила молба за отмяна на влезлите в сила гореописани разпореждания. По последната е издадено Разпореждане № 1030-02-2189#1/30.05.2022 г., с което е оставено без уважение депозираното искане. Разпореждането е връчено лично на лицето на 29.06.2022 г., не е обжалвано в предвидения срок и е влязло в законна сила. Текстът на двете искания е идентичен и към двете не са приложени нови доказателства, относими към хипотезите за отмяна по чл. 54ж, ал. 2 от КСО на влезли в сила разпореждания. При разрешен спор в хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, съдът е разгледал по същество жалбата по реда на чл. 200 АПК и е приел същата за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че няма промяна в обстоятелствата между двете подадени искания до органа, поради което разрешеният вече въпрос по първото е пречка за производството по процесното искане. Поради изложеното, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Определението е валидно, допустимо и правилно. Допустимостта на втората претенция за отмяна на влезлите в сила разпореждания е свързана с промяна на съответните обстоятелства и липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Действително чл. 54ж, ал. 2 от КСО допуска възможността компетентният орган да отмени или измени влезли в сила свои разпореждания, касаещи парични обезщетения за безработица по ал. 1 (какъвто е настоящия случай), ако са налице някои от предпоставките: 1) да се представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне на правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица или 2) ако паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е бил сезиран с идентично искане за отмяна на посочените разпореждания, по което е било издадено Разпореждане № 1030-02-2189#1/30.05.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Бургас, при отсъствието на нови данни относно спорните обстоятелства. Разпореждането е връчено надлежно на Янакиева на 29.06.2022 г., не е обжалвано и е влязло в сила. При наличие на влязъл в сила административен акт, със същия предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. По предходно искане, със същото заявено основание, има вляло в сила разпореждане. Това обстоятелство е пречка за разглеждане на ново искане без промяна в обстоятелствата, а това са процесуалните и материалните предпоставки за реализиране на правото по чл. 54ж, ал. 2 от КСО. Определението на съда, като правилно, следва да бъде оставено в сила, а настоящият състав на ВАС изцяло споделя изложените в него мотиви. Воден от горното и на основание чл. 201 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,