Определение № 354 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 324/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Ю от П. против определение № 2768/16.10.2009 г. по в.гр.д. № 2709/2009 г. на Пловдивски ОС, с което се оставя без разглеждане, като недопустима, частната й жалба, като служебно назначен представител на ответника Е, против решение № 1017/17.04.2009 г. по гр.д. № 1767/2008 г. на Пловдивски РС в частта му разноските. Ответникът по частната жалба Ал. П. е подала отговор, че същата е неоснователна. ВКС-І т..о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че размерът на възнаграждението на особения представител е определено от РС с определение от 17.11.2008 г. /по присъединеното дело № 1782/2008 г./, но възлагането му като разноски не се третира в решението на РС по гр.д. № 1767/2008 г., а въпросът за изплащането им бил административен, като следвало да намери приложение чл.83,ал.3 ГПК. Затова, частната въззивна жалба е недопустима. Последният извод е правилен. Трябва да се има предвид, че с определение от 26.02.2010 г. по гр.д. № 1767/2008 г. на Пловдивски РС е изменено определението от 17.11.2008 г. по присъединеното дело № 1782/2008 г. на РС, като се определя възнаграждение за участието на адв. В в размер на 100 лв. Въззивна жалба, насочена единствено против разноските, е недопустима, предвид невъзпроизвеждане в действащия ГПК на разпоредбата на чл.70 ГПК-отм. Въпросът за изменение на решението в частта за разноските е уреден в чл.248 ГПК: искането се прави до съдът постановил решението-ал.1, и определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението-ал.3. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.