Решение № 9045 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2014 г.

Решение № 9045 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Гергана Ангелова Ценова-Владкова от гр. София и Сдружение "Софийски обществен съвет" със седалище в гр. София, представлявано от председателя на Управителния съвет Гергана Владкова, против решение № 4224 от 24.06.2014 г., постановено по адм. д. № 11395/2013 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата им по отношение оспорването на чл. 118, чл. 119, чл. 120 и чл. 122 от Раздел V "Принудително преместване на неправилно паркирани ППС" и чл. 123, чл. 125 - чл. 129 от Раздел VI "Блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство "скоба", Глава Четвърта от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НИДНОДТСО), приета с решение № 605 по протокол № 51 от 24.10.2013 г. на Столичния общински съвет. Според касаторите решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят, че "Център за градска мобилност" ЕАД не е общинско предприятие, а търговско дружество, което не може да прилага принудителни административни мерки, разписани в Раздел V и Раздел VI от Наредбата. Касаторите развиват съображения и във връзка с изводите на съда за незаконосъобразност на отменените разпоредби от подзаконовия акт, както и по отношение прогласената нищожност на Раздел II. 3 от Глава Четвърта на Наредбата, като считат, че съдът не е обсъдил всички техни възражения и не се е произнесъл по всички поставени от тях въпроси. Искат отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Столичният общински съвет, чрез пълномощниците си, обжалва решение № 4224 от 24.06.2014 г. по адм. д. № 11395/2013 г. на АССГ, в частта, в която е прогласена нищожността на Раздел II. 3 от Глава Четвърта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с решение № 605 по протокол № 51 от 24.10.2013 г. на Столичния общински съвет, както и в частта, в която съдът е отменил разпоредбите на чл. 53, чл. 121 и чл. 123 от Наредбата. Касаторът развива съображения за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че няма тъждественост между предмета на съдебното оспорване по адм. д. № 6899/2009 г. на АССГ и предмета на оспорване в настоящото производство, тъй като се касае за различни по съдържание разпоредби, с които по различен начин са уредени обществените отношения във връзка с режима на локално платено паркиране в централната градска част на София. Поддържа становище, че с разписаните в Наредбата правила Столичният общински съвет е упражнил правата си на собственик да управлява и организира ползването на собствеността си, като с въведения режим на преференциално паркиране за живеещите по постоянен адрес граждани в зоните за платено паркиране не е допуснато никакво нарушение на антидискриминационното законодателство. Според касатора, "Центърът за градска мобилност" ЕАД - търговско дружество със собственик Столична община, функционира като оперативна служба за контрол по организацията на движението на територията на общината. Тази дейност е разрешена и не противоречи на чл. 167 и сл. от Закона за движение по пътищата. Иска отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора, при което подадените жалби бъдат отхвърлени като неоснователни. Гергана Ангелова Ценова-Владкова от гр. София и Сдружение "Софийски обществен съвет" оспорват касационната жалба на Столичния общински съвет като неоснователна. Столичният общински съвет, чрез пълномощниците си, оспорва подадената от Гергана Ангелова Ценова-Владкова от гр. София и Сдружение "Софийски обществен съвет" касационна жалба, счита същата за неоснователна и моли обжалваното решение в тази част да бъде оставено в сила. Постъпила е и частна жалба от Иван Митов Петров от гр. София против решение № 4224 от 24.06.2014 г. по адм. д. № 11395/2013 г. на АССГ в частта, в която жалбата му е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че има правен интерес от атакуване на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, тъй като има постоянен адрес в гр. София, ползва триколесно превозно средство за придвижване и подзаконовият нормативен акт нарушава основни негови права за придвижване и престой. Твърди, че по отношение на ползваното от него превозно средство се изисква закупуване и поставяне на стикер в зоните за платено паркиране и престой, поради което жалбата му следва да бъде разгледана по същество. Областният управител на Област София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби с доводи за правилност на постановения съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и на частната жалба. Развива съображения за правилност на съдебното решение като постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административния съд София-град е Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с решение № 605 по протокол № 51 от 24.10.2013 г. на Столичния общински съвет. Областният управител на Област София е оспорил разпоредбите на чл. 53, вр. с чл. 52 от Раздел I "Общи правила"; Раздел II. 3 "Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране"; Раздел V "Принудително преместване на неправилно паркирани ППС" и Раздел VI "Блокиране на колело на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство "скоба", всички в Глава Четвърта "Паркиране". Първоинстанционният съд е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 23, вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила за неговото издаване. Съдът подробно е обсъдил релевантните факти и доказателства във връзка с процедурата по издаване на оспорената Наредба. Изложените в решението фактически обстоятелства се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което касационната инстанция не следва да ги излага повторно. Съответен на закона и обоснован е първоинстанционният извод, че при приемане на оспорената Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с решение № 605 по протокол № 51 от 24.10.2013 г. на Столичния общински съвет, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът е заключил, че предоставените от Сдружение "Софийски обществен съвет" и Гергана Владкова писмени становища и възражения са обсъдени от органа, но последният не е бил длъжен да ги съобрази при издаване на подзаконовия нормативен акт. В мотивите към приетата Наредба вносителят е изложил подробни съображения за необходимостта от приемането й и конкретните цели във връзка с по-ефикасната организация на движението в широкия център на столичния град. Правилен е първоинстанционният извод, че оспореният нормативен акт е издаден в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове и Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. По същество административният съд е приел, че оспорените разпоредби на чл. 118, чл. 119, чл. 120 и чл. 122 от Раздел V "Принудително преместване на неправилно паркирани ППС" и чл. 123, чл. 125 - чл. 129 от Раздел VI "Блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство "скоба", Глава Четвърта от Наредбата, не противоречат на нормативен акт от по-висока степен. Съобразил е разпоредбите на чл. 167, чл. 168 и чл. 171 от Закона за движение по пътищата. В тази част е отхвърлил оспорването като неоснователно. По отношение оспорването на Раздел II. 3 от Глава Четвърта на НИДНОДТСО, Административният съд София-град е приел, че съществува пълна тъждественост на разпоредбите от този раздел - чл. 71 - чл. 79, с разпоредбите от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, приета с решение № 460/24.07.2008 г. на СОС, в частта по § 2, с който се създава нов Раздел 2.3 на Глава Четвърта "Паркиране". Тъй като приетата с това решение НИДНОДТСО е отменена с решение по адм. д. № 6988/2009 г. на ВАС, влязло в сила на 17.12.2009 г., то преуреждане на конкретните обществени отношения с идентични правни норми, отменени по съдебен ред, е недопустимо. Поради това съдът е прогласил нищожността на Раздел II. 3 "Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните на почасово платено паркиране" от Глава Четвърта на Наредбата. По отношение оспорените разпоредби на чл. 53, чл. 121 и чл. 124 от Наредбата, Административният съд София-град е заключил, че същите са незаконосъобразни. При преценката за съответствие на разпоредбите от Наредбата с разпоредби на актове от по-висока степен съдът е намерил, че отменените от него правни норми са в колизия със законови и подзаконови актове с по-висша нормативна сила. Приел е, че тези разпоредби, с които се възлага на "Център за градска мобилност" ЕАД оперативната дейност по принудителното преместване на ППС и принудителното им задържане чрез използване на техническо средство "скоба", противоречат на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 168, ал. 2 ЗДвП. Според съда, търговското дружество не е орган по контрол и не може да прилага принудителните административни мерки, предвидени в Наредбата. Общината може да му възложи дейност по управление на общински имоти само по реда на чл. 54 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). По тези съображения съдът е отменил разпоредбите на чл. 53, чл. 121 и чл. 123 от нормативния административен акт. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата на Иван Митов Петров е процесуално недопустима, тъй като - с оглед твърдението на жалбоподателя, че управлява велосипед, оспорените разпоредби във връзка с режима на зоните за платено паркиране и престой не засягат пряко негови права и законни интереси и същият няма правен интерес от оспорването. По тези мотиви е оставил без разглеждане жалбата му и е прекратил производството по делото в тази част. Съображенията на касационната инстанция по законосъобразността на оспорените от страните разпоредби следва да бъдат изведени във връзка с доводите, релевирани в касационните жалби. По касационната жалба на Гергана Ангелова Ценова-Владкова и Сдружение "Софийски обществен съвет": Касационната жалба на сдружението е процесуално допустима. Съгласно чл. 185, ал. 2 АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват изцяло или в отделни техни разпореди. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат само правните субекти, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения, като това право не е ограничено със срок. Следователно, правопораждащи правото на оспорване факти са наличието на субективно право, свобода или законен интерес, както и тяхното засягане или възможността за засягането им, съответно създаването на задължение. Видно от приложените по делото устав на сдружението и удостоверение за регистрацията му, неговите цели и предмет на дейност обуславят правния му интерес от касационно оспорване. Неоснователно е поддържаното от касатора възражение, че подзаконовият нормативен акт е нищожен, тъй като Столичният общински съвет не притежава материална компетентност за приемането му. За да издаде нормативен административен акт, съответният орган е необходимо да има изрична законова делегация - чл. 2, ал. 1 ЗНА и чл. 76, ал. 1 АПК. Само Конституцията и законът създават правна възможност за органа да издаде нормативен административен акт, с който да регламентира определения в тази норма кръг обществени отношения. Законодателят преценява необходимостта от правна регламентация с подзаконов нормативен акт, като се води от степента на правна абстракция на нормите. Той определя вида на регламентираната материя на подзаконово ниво и органът, който да стори това. Като нормативен административен акт наредбата урежда по общ начин съответните повтарящи се обществени отношения, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно действие. Тя се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Оспорената Наредба е издадена в рамките на предоставената от ЗМСМА компетентност на органа за местно самоуправление - общинския съвет, за решаване на въпроси от местно значение, които не са от изключителна компетентност на други органи. С този нормативен акт се регулират конкретните обществени отношения, свързани с реда и условията за движение, престой и паркиране на територията на Столичната община. Несъмнено организацията на движението е обществен въпрос с местно значение и е предмет на регулиране от общинския съвет по силата на ЗМСМА. Този въпрос е от компетентността на местния парламент и е регулиран от Столичния общински съвет със съответните нормативни актове, а непосредственото управление и контрол са възложени на "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез неговите органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища, или части от пътища за зони за краткотрайно паркиране в определени часове от денонощието. Правилно съдът е приел, че улиците, булевардите, пътищата и площадите в града са общинска собственост по § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА. От това произтича и правото на общината като собственик да определи зони за краткотрайно паркиране. То се извършва чрез общинския съвет като орган на местно самоуправление. С Наредбата е мотивирано и въведено правилото, че на улици, пътища и булеварди - общинска собственост, след решение на ОбС се въвеждат "синя зона" и "зелена зона", т.е. режим за кратковременно платено паркиране на пътни превозни средства. С Наредбата се определят къде, кога и при какви условия могат да бъдат използвани във връзка със спиране, паркиране и престой на превозни средства конкретно посочените булеварди, улици и площади - публична общинска собственост, каквито безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата са определените в подзаконовия акт улични зони. Съгласно чл. 21, т. 8 ЗМСМА общинският съвет е органът, който законът е оправомощил да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Чл. 8, ал. 1 ЗОбС също установява, че управлението на имоти - общинска собственост, става под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Съгласно чл. 8, ал. 2 от този закон правомощията на кмета на общината по управлението на общинската собственост се определят от общинския съвет, като нормата определя изрично и вида на акта. Това е така, за да бъде гарантирано в най-голяма степен спазването на такива основни за правовата държава принципи като законност, правна сигурност и защита на правните очаквания в интерес на обществото. Чл. 23 от Закона за пътищата разписва, че правомощията на кмета по управление на пътищата се определя с наредба на общинския съвет. В този контекст на правомощията на общинския съвет и на кмета, определеното в разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗДвП правомощие на собственика на пътя или на администрацията, управляваща пътя, да управляват пътищата води до извод, че кметът на общината има правомощия по управлението на общинската собственост във връзка със спирането, паркирането и престоя на пътните превозни средства на територията на общината, като тези негови правомощия трябва да бъдат уредени в нормативен административен акт, издаден от общинския съвет. Съдът правилно е приел, че предвидените в чл. 118 и чл. 123 от Наредбата принудителни административни мерки по принудителното преместване на неправилно паркирани ППС в зоните за локално платено паркиране са в съответствие с разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Законът предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, чрез своите служби за контрол и определените от кметовете длъжностни лица, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство; могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В оспорените норми на Раздел V и Раздел VI от Наредбата е предвидено правомощие на общинските служби за контрол, определени от кмета на Столична община, да прилагат посочените в закона принудителни мерки, като с тях са разписани детайли по начина на изпълнението им. Размерът на таксите и събирането им, предвидени в чл. 122 и чл. 126 от Наредбата, е правомощие на Столичния общински съвет по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Както правилно е прието в обжалваното решение, посочените в Наредбата принудителни мерки са в съответствие с предвидените такива по закон. С разпоредбите Раздел V - чл. 119, чл. 120, чл. 122 и Раздел VI - чл. 123 и чл. 125 - чл. 129 от Наредбата не са въведени нови основания за прилагане на мерките, нито се съдържат забрани, различни от предвидените в Закона за движение по пътищата. По тези съображения, като е приел, че горепосочените разпоредби не противоречат на нормативен акт от по-висок ранг, Административният съд е постановил решението си в съответствие със закона. Останалите, изложени от касаторите Гергана Ангелова Ценова-Владкова и Сдружение "Софийски обществен съвет" касационни възражения касаят правилността на решението в отменителната му част, което е благоприятно за тях, а мотивите на съдебния акт не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, тъй като не формират сила на пресъдено нещо. Правните последици от оспорването произтичат от диспозитива на съдебното решение. По касационната жалба на Столичния общински съвет: Касаторът твърди, че първоинстанционният извод за идентичност на разпоредбите от приетия подзаконов нормативен акт, структурирани в Раздел II. 3 "Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране" - чл. 71 - чл. 79, с разпоредбите от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, приета с решение № 460/24.07.2008 г., в частта по § 2, с който се създава нов Раздел 2.3 на Глава Четвърта "Паркиране", които са отменени с решение по адм. д. № 6988/2009 г. на ВАС, влязло в сила на 17.12.2009 г., са неправилни, тъй като липсва пълно тъждество на приетите с отменените по съдебен ред разпоредби. Това възражение е основателно. Оспорената разпоредба на чл. 71 от Раздел II. 3 "Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране" разписва правомощието на кмета на Столична община със заповед да въвежда режим на локално платено паркиране на ППС, чиито ползуватели са от домакинството (по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ДОПК) на собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. С чл. 72 са определени лицата, които имат такова право на локално платено паркиране, като отново се изисква да имат постоянен адрес, съвпадащ с адреса на жилището, което използват. Обособените райони за "синя зона" и "зелена зона", процедурата по предоставяне и удостоверяване на това право са уредени в чл. 73 - чл. 79 от Наредбата. Отменената с влязло в сила решение по адм. д. № 6988/2009 г. на ВАС разпоредба също урежда режима на платено преференциално паркиране в платените зони за престой и паркиране на територията на Столична община, като тази преференция е предоставена на лица, които имат постоянен адрес в жилищен имот, попадащ в тези зони. Отменената разпоредба на чл. 51а от Раздел 2.3 "Режим на преференциално паркиране на ППС по постоянен адрес" е структурирана в 9 алинеи. Тези норми, при направеното сравнение на всяка от тях със съдържанието на оспорените разпоредби по чл. 72 - чл. 79 не разкриват идентичност като съдържание на разписаните с тях правила. Разпоредбите не са тъждествени. С отменените по съдебен ред разпоредби са въведени различни условия за лицата, имащи право на преференциално паркиране в обособените зони за платено паркиране и престой, както и за броя на превозните средства в домакинството, по отношение на които може да бъде предоставен винетен стикер, удостоверяващ локалното право на живущите в обособения район. Съдът е приел в изводите си, че има тъждество между разпоредбите, тъй като и в отменената от съда разпоредба, и в оспорените разпоредби на НИДНОДТСО издателят на акта е предвидил като условие за ползване на правото на локално (преференциално) паркиране само регистрираните по постоянен адрес притежатели на ППС. Заключил е, че е недопустимо приемането на разпоредби с аналогично съдържание, които противоречат на влязло в сила съдебно решение, поради което и на основание чл. 177, ал. 2 АПК е прогласил нищожността на целия Раздел II.3 "Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране". Касационната инстанция приема решението в тази част за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на закона. Съдът не е изследвал подробно съдържанието на приетия с решение № 460/24.07.2008 г. на Столичния общински съвет подзаконов нормативен акт и това на оспорената Наредба, приета с решение № 605/24.10.2013 г. на Столичния общински съвет, поради което необосновано е приел, че е налице пълна идентичност. Сравняваните разпоредби не са с аналогично съдържание. Няма пречка, при уреждане на обществените отношения, свързани с локалното паркиране на притежателите на автомобили, които живеят в районите за платено паркиране и престой, след излагане на обстойни мотиви, общинският съвет да въведе такова изискване. Тъй като съдът не е извършил преценка за законосъобразност на акта чрез съпоставяне съдържанието на отменената и оспорените разпоредби, при липса на касационно оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационният съдебен състав следва да провери по същество законосъобразността на оспорените разпоредби на чл. 71 - чл. 79 от Наредбата. С чл. 71 и чл. 72 НИДНОДТСО е предоставено право на преференциално паркиране, чрез заплащане на годишна такса, което право се удостоверява с винетен стикер, на гражданите с постоянен адрес в обособените райони за платено паркиране. Оспорващите страни поддържат становище в производството, че това условие е дискриминационно, тъй като лишава от това право лицата, регистрирани по настоящ адрес. ( Понятието "дискриминация" е дефинирано в международните конвенции като различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да наруши равенството в третирането. Законът за защита от дискриминация (чл. 4) забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние. В определението на понятието не е включен като защитен признак "местоживеене". Чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) определя постоянния адрес като адреса в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 5 Закона за българските лични документи (ЗБЛД) постоянният адрес е адресът, който се вписва в личната карта на българския гражданин. Съгласно чл. 93, ал. 3 ЗГР всяко лице има по един постоянен адрес, а съгласно алинея 5 постоянният адрес е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и местното самоуправление, както и за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ всеки има право свободно да избира своето местожителство като нито Конституцията, нито Законът за гражданската регистрация обвързват това право с постоянния адрес. Всеки гражданин може да има постоянен, но и друг адрес. Както разпорежда чл. 89, ал. 1 ЗГР, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. От всичко изложено следва, че лицето избира местоживеенето си, законът му е предоставил право на избор по отношение на неговата адресна регистрация. Може постоянният адрес да е различен или да съвпада с настоящия адрес по смисъла на закона. Законодателят е избрал постоянният адрес за официален адрес на лицето, на който то да осъществява публичния си контакт с държавните институции и по регистрацията на който адрес да се легитимира. Правото за избор на адреса е лично субективно право на гражданите. Регистрацията по постоянен или настоящ адрес не е обективен признак, качество извън личността, което да бъде дискриминационен признак, респ. обект на дискриминация. В случая собственикът на публичната общинска собственост е упражнил правото си да управлява и организира ползването на собствеността си (улиците, булевардите и площите, където са въведени зоните). Няма правна уредба, която да създава изискване за осигуряване на право на паркиране, нито такова право е създадено с нормативен акт. Затова то не може да бъде защитавано като обект на дискриминация, тъй като не носи такова съдържание. В рамките на оперативната самостоятелност на Столичния общински съвет е, след цялостна преценка, да въведе условия и за лицата, ползващи право на локално платено паркиране в обособените за това зони. Такива съображения са изложени в доклада и мотивите към приетата Наредба. Издателят на акта е определил, в рамките на предоставените му със закон правомощия, кръга от лицата и условията, при които да бъде предоставено правото на локално паркиране. Разписаните в Раздел II. 3, Глава Четвърта условия и правила не противоречат на акт от по-висока степен и не съдържат дискриминационни норми. Изложените мотиви в решението по адм. д. № 6988/2009 г. на ВАС не обвързват касационния съдебен състав, тъй като се касае за съдебна проверка на различни подзаконови разпоредби. Административният съд София-град е отменил чл. 53, чл. 121 и чл. 124 от НИДНОДТСО, като е приел, че с тези разпоредби незаконосъобразно се възлагат на "Център за градска мобилност " ЕАД функции по премахването и изземването на подвижни, неподвижни и други прегради, знаци, табели, съоръжения и други предмети, поставени в нарушение на забраната по чл. 51; по принудителното преместване на неправилно паркирано ППС; по блокиране на колело на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство "скоба". Според съда, тези дейности представляват административна дейност, възложена на търговско дружество, поради което следва да има законово оправомощаване. Тъй като с цитираните разпоредби е възложена контролна дейност на търговското дружество, а не е служба за контрол по смисъла на чл. 167 и чл. 168 ЗДвП, то "ЦГМ" ЕАД не може да изпълнява разписаните с Наредбата дейности, без да е изпълнена процедурата по чл. 54 ЗОбС. Този извод противоречи на закона. "Център за градска мобилност" ЕАД е търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Столична община. С отменените разпоредби на чл. 53, чл. 121 и чл. 124 от Наредбата, на дружеството е предоставена оперативната дейност по незабавното премахване на подвижни, неподвижни и други прегради, знаци, табели, съоръжения и други предмети по чл. 52; принудителното преместване и блокиране на колело на неправилно паркирани ППС и по принудително преместване на неправилно паркирани ППС. Тази оперативна дейност се осъществява по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, именно в изпълнение на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП възлага на кмета да определи организационната структура, която извършва дейността по контрол на спазването на правилата за паркиране и възможността при осъществяване на тази дейност да се използва техническо средство до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на това средство. Когато става въпрос за организационна форма, която е част от общинската администрация, именно кметът на общината определя предмета на дейност на отделните структурни единици в рамките на общинската администрация. Но когато, както в случая, дейността по контрол, т.е. службата за контрол е общинско дружество, безспорно е, че не кметът на общината ще определи предмета на неговата дейност, а общинският съвет. Именно той, в рамките на предоставените му по чл. 21, т. 9 ЗМСМА правомощия, може да избере формата и структурата на службата за контрол, която да извършва оперативната дейност във връзка с организацията на движението на територията на Столична община. Според нормата на чл. 53, ал. 1 ЗОбС общинското предприятие осъществява дейност по управление на имоти - общинска собственост, а ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда възможност то да извършва дейност по осъществяване на други местни дейности, необходими за задоволяване на потребностите на общината или на нейното население, които се финансират от бюджета на общината, определени от общинския съвет. Разпоредбата на чл. 52 ЗОбС разглежда общинското предприятие като звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. В тази връзка общината разполага както с организационни, така и с контролни правомощия. От текста на чл. 167, ал. 4, т. 2 ЗДвП следва, че общината осигурява издръжка на органите, осъществяващи дейностите за контрол по закона. В този смисъл дейностите по принудително задържане на превозно средство се финансират от общината. С цел финансиране на посочената дейност, нормата на чл. 99, ал. 3 ЗДвП регламентира правомощието съответният ОбС да определи съответната такса за паркиране в определените за това зони. Незаплащане на дължимата такса е основание за принудително задържане на съответното превозно средство до заплащането й, заедно с разходите по прилагане на техническо средство за принудително задържане по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Кметът на общината със заповед оправомощава конкретни длъжностни лица от търговското дружество, които да извършват пряката дейност по оперативен контрол. Оспорените разпоредби не противоречат на чл. 167 и сл. ЗДвП, тъй като търговското дружество, чрез своите органи, осъществява организационната и оперативна дейност по организацията на движението на територията на Столична община. При констатирани нарушения, представляващи административни нарушения по Закона за административните нарушения и наказания, органите на общинското дружество осъществяват съвместна дейност с компетентните органи от районните полицейски управления, както е предвидено в чл. 118 от Наредбата. Като е приел, че разпоредбите на чл. 53, чл. 121 и чл. 124 от Наредбата са издадени в противоречие със закона, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. По частната жалба на Иван Митов Петров: Съдът е конституирал жалбоподателя в производството, по негово искане, с протоколно определение от 9.05.2014 г. на административния съд. В съдебно заседание Петров е заявил, че не е запознат с доводите на другите жалбоподатели, но знае за какво става въпрос. Не е изразил никакво конкретно становище във връзка с очертания в съдебното производство конкретен предмет на правния спор. По делото е представил само заверено копие от лична карта, удостоверяваща негов постоянен адрес на територията на гр. София (попадащ извън обхвата на "синя" и "зелена" зона), както и цветно изображение на герба на гр. София. В хода на производството Петров поддържа твърденията си, че използва велосипед (триколесен) за придвижване. Не е ангажирал доказателства за релевантното обстоятелство дали притежава пътно превозно средство, попадащо под режима на разпоредбите, които се оспорват, така, както са събрани за жалбоподателката Владова. Първоинстанционният съд е прекратил производството, като е приел, че оспорването на Иван Петров е недопустимо поради липса на правен интерес. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава. Той трябва да е личен, т.е. да защитава свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен. Нормативният административен акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правото на водач на моторно превозно средство винаги да може да паркира ППС когато, където и за колкото време поиска не е гарантирано по никакъв начин от законодателя. Това става по правила и на места, посочени в Закона за движение по пътищата или в общински наредби, и в решение на общинския съвет. Общината е собственик на улиците, булевардите, площадите на нейна територия и има право чрез органа на самоуправление да определи режим на кратковременно паркиране, т.е. режима на възмездно и кратковременно ползване на нейната собственост. А контролът за законосъобразност е възложен на правните субекти в чл. 45 ЗМСМА. След като режима на ползване не накърнява някакво гарантирано от закон право на друг правен субект, за Иван Петров не е налице правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт. Като е оставил без разглеждане жалбата на Петров и е прекратил производството в тази част, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. С оглед изложеното, обжалваното решение на Административния съд София-град следва да бъде отменено в частта, в която е прогласена нищожността на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета с решение № 605 по протокол № 51 от 24.10.2013 г. на Столичния общински съвет, по отношение на Раздел II. 3 "Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране" от Глава Четвърта "Паркиране", и в частта, в която са отменени разпоредбите на чл. 53, чл. 121 и чл. 124 от нормативния административен акт. Вместо него, по същество, следва да бъде отхвърлено оспорването на Областния управител на Област София, Гергана Ангелова Ценова-Владкова и Сдружение "Софийски обществен съвет" като неоснователно. В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд