Определение № 195 от 09.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 335/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н. о. х. д. № 1290/2026 год. по описа на Софийски районен съд (СРС). Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Софийска районна прокуратура срещу А. Л. О. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С разпореждане № 4581/06. 04. 2026 год. докладчикът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на касационната инстанция с искане за определяне на друг, равен по степен съд по съображения, че единствено защитникът, двама от свидетелите и единственото вещо лице живеят в [населено място]. Видно от приложението към обвинителния акт от лицата за призоваване, чието местоживеене е от значение за промяна на подсъдността по реда на чл. 43, т. 1 от НПК и сред които не са защитникът и експертите, подсъдимият и четирима от общо седем свидетели живеят в [населено място]. Друг свидетел е с посочен адрес в [населено място], [община], което отстои на два пъти по-малко разстояние от [населено място] в сравнение с [населено място]. Единствено свидетелите под №№ 1 и 2 са живущи в [населено място]. Безспорно е, че преобладаващата част от свидетелите, както и подсъдимият живеят в района на съд, различен от СРС. Всичко това обосновава необходимост от промяна на подсъдността с цел минимизиране разходите и затрудненията на подсъдимия и на болшинството от свидетелите и разглеждане на делото в разумен срок. Ето защо, то следва да бъде изпратено на Районен съд – Благоевград за разглеждане и решаване по същество. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение