Определение № 3192 от 25.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2646/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Л. Д. Д. – Т. с направено искане за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, като се присъди заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата я оспорва, като евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Искането е направено своевременно, с отговора на частната жалба, като в случая се касае за допълване на постановеното определение, като се присъдят на основание чл.78, ал.3 ГПК сторените разноски от ответника по частната жалба. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. Предвид изложеното, възражението на ответника по молбата, за липса на представен списък на разноските, е неоснователно. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, по представения договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на възнаграждението е основателно. Спорът не се отличава с фактическа и правна сложност – обжалва се определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба, предвид разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, поради което договореното и заплатено от страната възнаграждение в размер на 1200 лева е прекомерно, макар да е съобразено с размера, определен с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че възнаграждението следва да бъде намалено до размер на сумата от 500 лева, която да се присъди на страната. Водим от горното, състав на ВКС