Определение № 1399 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 304/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №4751 от 26.10.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №8824/2010 г., с което е отменено решение от 18.05.2010 г. на Софийския районен съд по гр.д. №28760/2009 г. и са уважени предявените от Н. К. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като има несъответствие между законовия текст, въз основа на който е наложено дисциплинарното уволнение на ищеца и констатираните нарушения на трудовата дисциплина, обуславящо немотивираност на заповедта за уволнение, а и извършените нарушения не са тежки. Недоволен от решението е останал ответникът [фирма], [населено място]. Според него въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за това дали несъответствието между законовия текст, въз основа на който е наложено дисциплинарното наказание и констатираното нарушение на трудовата дисциплина води до незаконност на уволнението. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения. Ответникът по касационната жалба Н. К. Д., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение и се решава противоречиво от съдилищата. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 265.61 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.