Определение № 118 от 02.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 167/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. Б. от [населено място], чрез пълномощника му – адв. Св. Б., против разпореждане № 386/06.12.2016 г. на Председателя на І ТО при ТК на ВКС, с което е отказано образуването на исково производство и е върната искова молба по чл.47 ЗМТА с вх.№ 11744/04.11.2016 г., т.к. се иска отмяна на акт на арбитражен съд, различен от предвидения в чл.47 ЗМТА. Частната жалба изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок и е редовна. Жалбоподателят моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се образува производство по чл.47 ЗМТА по подадената от него искова молба. Счита, че щом ВКС може да отмени арбитражно решение, то на още по-голямо основание може и да прекрати арбитражното производство по порочен процес /напр. при липса на арбитражна клауза/. Излага оплаквания, че Върховният касационен съд, след влизане в сила на новия ГПК, показва абсолютното си нежелание да правораздава и вече не работи като правораздавателна институция, които оплаквания са неотносими към спорния предмет. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна по същество. Петитумът на подадената до ВКС искова молба с вх.№ 11744/04.11.2016 г. против С.Г.Г. О. [населено място] е за прекратяване на арбитражното производство по арб. д. № 13366 по описа на Софийски арбитражен съд за 2016 год., като недопустимо. При преценката относно образуване на исково производство, Председателят на І-во отделение на ТК е оставил исковата молба без движение, като нередовна, т.к. ищецът не е посочил, кой постановен от Софийски арбитражен съд акт се атакува с подадената молба. В изпълнение на указанията е постъпила молба, че се моли да бъде отменено разпореждане на Софийски арбитражен съд от 12.09.2016 г. за образуване на арб. дело № 13366/2016 г., т.к. между страните липсва арбитражна клауза – абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на спора от арбитраж, при липса на която решението му ще е нищожно. В обжалваното разпореждане е посочено, че съгласно изричните разпоредби на чл.47 ЗМТА и чл.48 ал.1 ЗМТА, на отмяна от Върховния касационен съд подлежи само арбитражното решение, т.е. актът, с който арбитражният орган се е произнесъл по съществото на повдигнат пред него правен спор. Разпореждането, с което арбитражният съд образува дело, не представлява самостоятелен предмет на отмяна по чл.47 ЗМТА, поради което исковата молба на ищеца против този акт следва да бъде върната. Разпореждането е правилно и доводите в него следва да бъдат споделени. Уреденият в глава VІІ от ЗМТА иск е единствено за отмяна на арбитражно решение. Това е така, тъй като във всеки момент до постановяването му, арбитражният орган може да ревизира преценката си по наличието на предпоставките за разрешаване по същество на повдигнатия пред него спор и да прекрати арбитражното производство, като определението за прекратяване не може да бъде атакувано с иск по реда на чл.47 ЗМТА и е окончателно. Предвид специалния и повелителен характер на уредбата относно отмяната на арбитражни решения, тя не може да се тълкува и прилага разширително или по аналогия. По посочените по-горе съображения, не подлежи на отмяна с иск по чл.47 ЗМТА разпореждането за образуване на арбитражно производство. Постановеното в този смисъл разпореждане на Председателя на І ТО при ТК на ВКС, с което е върната като недопустима исковата молба на М. Б. Б., следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,