Определение № 10075 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8712/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. И. от гр. Свети Николе в Република Северна Македония, със съдебен адрес в гр. Кюстендил, [улица], [адрес], против Разпореждане № 985 от 20.05.2024 г. по адм. д. № 225 по описа на Административния съд – Кюстендил за 2024 г. С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане жалбата на И. против отказ за влизане в Република България на Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Олтоманци при Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – гр. Драгоман и е прекратено производството по адм. д. № 225/2024 г. на Административния съд – Кюстендил. С частната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт с доводи за нередовно връчване на Разпореждане № 828 от 24.04.2024 г., постановено по същото административно дело, с което й е указано да отстрани нередовности в подадената от нея първоинстанционна жалба. Иска отмяната на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата й против отказ за влизане в Република България на Началника на ГПУ – Олтоманци. Ответникът по частната жалба – Началникът на ГПУ – Олтоманци при РДГП – гр. Драгоман не изразява становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение като обсъди възраженията в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното разпореждане, в срока по чл. 230 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. По делото се установява, че с Разпореждане № 828/24.04.2024 г. по адм. д. № 225/2024 г. на Административния съд – Кюстендил, жалбата на Д. И. против отказ за влизане в Република България на Началника на ГПУ – Олтоманци е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 7 и чл. 151, т. 3 АПК, като съдът й е указал, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за разпореждането, да отстрани три нередовности по оспорването, както следва: 1. Да индивидуализира оспорения отказ с номер на акта и дата на неговото издаване; 2. Да формира точен петитум на жалбата по отношение на отказа и 3. Да приложи документ за платена държавна такса в размер на 10, 00 лв. за водене на първоинстанционното дело. Съобщил й е също последиците от неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането. За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел от правна страна, че е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК. Мотивирал се е, че съобщението за Разпореждане № 828/24.04.2024 г. по адм. д. № 225/2024 г. е връчено редовно на жалбоподателката на посочения от нея в първоинстанционната й жалба съдебен адрес (известие за доставяне на л. 9 от първоинстанционното дело), като в законоустановения 7-дневен срок, изтекъл на 14.05.2024 г. (присъствен ден), същата не е изпълнила дадените й указания. Върховният административен съд преценява обжалваното разпореждане като неправилно. Съгласно чл. 137, ал. 1, изр. първо, във вр. с чл. 138, ал. 3 АПК, съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. В конкретния случай е очевидно от документите в административната преписка, че жалбоподателката е чужд гражданин, без постоянен или настоящ адрес в страната / такива не се сочат/. При това фактическо положение, в изпълнение на задължението по чл.40, ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК, тя е следвало да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. В жалбата си до съда, тя е посочила съдебен адрес, какъвто можеше да се посочи съгласно чл. 44, ал.1 ГПК/отменен/. Към момента на подаване на жалбата й, приложима е разпоредбата на чл.40, ал.1 ГПК, която изисква посочването на съдебен адресат - лице в седалището на съда. Соченото в жалбата на Д. И. лице, не може да бъде съдебен адресат по смисъла на чл.40, ал.1 ГПК, тъй като се намира в гр. Асеновград, тоест, извън седалището на Административния съд - Кюстендил. Административният съд е следвало да констатира и този порок в жалбата й, и да поиска отстраняването му, като й даде подходящ срок за това и съобщи на жалбоподателката последиците ( чл.40, ал.2 ГПК) от неотстраняването му. Съобщението за разпореждането на съда от 24.04.2024 г. е изпратено на посочения в жалбата адрес, който не е нито постоянен, нито настоящ адрес на жалбоподателката, нито адрес на съдебен адресат, нито адрес на неин пълномощник. При това фактическо положение, съдът е следвало да предприеме връчване на разпореждането му за "Без движение на жалбата" чрез публично обявление, съгласно чл.43, ал.3 ГПК. В случая, указанията, дадени с Разпореждане № 828/24.04.2024 г. по адм. д. № 225/2024 г. на Административния съд – Кюстендил не са връчени на жалбоподателката по приложимия за конкретния случай начин, поради което е налице нередовно връчване по смисъла на ГПК и АПК на въпросното разпореждане. След като съобщението за разпореждането на съда не е редовно връчено на оспорващата страна, то за нея не е започнал да тече срокът за отстраняване на указаните от съда нередовности по жалбата й. При неправилно приложение на закона, административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК и е прекратил съдебното производство. Обжалваното разпореждане като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за извършване на съдопроизводствените действия по отстраняване на недостатъците в жалбата на И. и продължаване на съдопроизводствените действия по нея в зависимост от отстраняването им, респективно неотстраняването им. По съображенията, изложени по-горе и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия