Определение № 756 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 374/2024 г.

Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез представител по пълномощие - юрисконсулт Е. Попова, срещу протоколно определение от 24.10.2023 г. по касационно административен характер дело (КАНД) № 119/2023 г. на Административен съд – Ловеч (АС – Ловеч). С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния закон, тъй като липсва законоустановено основание за спиране на производството. Сочи, че доколкото в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) липсват особени правила относно спирането на съдебното производство, а препращането към глава ХII от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК, като такива особени правила относно спирането не се съдържат и в уредбата на касационното производство по АПК, то не е приложима разпоредбата на чл. 144 АПК в касационните производства по ЗАНН, съответно не намира основание и приложението на нормата на чл. 229 ГПК. Според частния жалбоподател тълкуването на нормите на НПК, уреждащи основанието за спиране на наказателното производство при отправено от съда преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, води до извода, че производството се спира само когато съдът, пред който делото е висящо, отправи такова. Счита, че съдът не е преценил предмета на двете дела и съответно връзката между тях, като наличието на отправено преюдициално запитване до СЕС по друго дело, в което се разглежда тълкуването или валидността на приложим по делото закон, не може да се ползва автоматично като основание за спиране на производството до произнасянето на съда. Допълва аргументите с довода, че с решението на СЕС по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо и в този смисъл не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. В тази връзка счита, че съдът е приложил разширително тълкуване на относимите към спора материалноправни норми. Счита, че доколкото решението на СЕС, с което се изяснява смисълът и се дава тълкувание на определена общностна правна норма, следва да е необходимо на националния съдия, да е от решаващо значение за спора по същество, то тази необходимост в доктрината и практиката на СЕС се обосновава с наличието на „основателно съмнение“ по отношение валидността или нуждата от тълкуване на конкретна общностна норма, каквото не е обосновано от АС – Ловеч в случая. Не на последно място сочи, че при недопустимо разширително тълкуване на относимите правни норми, необосновано се подменя волята на законодателя, като се прилага закон, различен по съдържание на предвидения от законодателя с препращащата норма на чл. 84 ЗАНН, като по този начин се създава възможност за шиканиране на процеса и затрудняване на съдебната система, поради значителния брой аналогични производства. Претендира отмяна на протоколното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – И. Ботев, чрез представител по пълномощие – адв. Й. Лалова, Хасковска адвокатска колегия, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на частната жалба и иска същата да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно, счита същата за неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък с приложени доказателства. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, намира следното: Производството пред АС – Ловеч е образувано по касационна жалба на директора на НТУ към АПИ против Решение № 101/01.06.2023 г., постановено по наказателно административен характер дело № 59/2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е отменено Наказателно постановление № BG27052022/4000/P8-605/21.11.2022 г., издадено от директора на НТУ, на основание чл. 189е, ал. 12 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с което на И. Ботев, от гр. Етрополе, за нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева. АС – Ловеч е установил, че пред СЕС е образувано дело С-61/2023 г. по отправено с определение от 31.01.2023 г. по касационно административно-наказателно дело № 997/2022 г. по описа на Административен съд- Хасково, преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, дали предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т.нар. "компенсаторна такса". Съдът е приел, че тълкуването, което ще се даде от СЕС на правната норма на чл. 9а от посочената директива, има отношение относно правилното прилагане на материалния закон и в случая е без значение, че ответникът в настоящото производство и жалбоподател в първоинстанционното производство пред РС – Ловеч, е бил санкциониран с наказателно постановление, а не с електронен фиш. Посочил е, че даденото от СЕС тълкуване следва да бъде съобразено от съда при постановяване на крайния му съдебен акт, с оглед задължителния характер на решението на СЕС, съгласно чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и за да не бъде допусната възможността за постановяване на съдебен акт, който му противоречи, както и с оглед на факта, че админисративният съд действа като касационна инстанция, чието решение не подлежи на последващ съдебен контрол, то производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето по преюдициалното запитване. Така мотивиран, съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/23 г. на СЕС. Частната жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. С изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, приложима в съдебното административнопроизводство с оглед чл. 144 АПК, е предвидено изключение от това правило, както правилно е посочил и административният съд. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в цитирания законов текст, без да бъде конкретизирана хипотеза, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държавата членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Доколкото обаче решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, то следва да се приеме, че забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от обхвата на инстанционния контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, а съдебният състав, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. В този смисъл, безпредметна се явява преценката на изложените в частната жалба доводи за неприложимост на разпоредбите на ГПК към правомощието на административния съд за спиране на производството, доколкото недопустимостта на производството, с оглед ясно изразената воля на първостепенния съд, изключва произнасянето на касационната инстанция по същество спрямо основанията за упражненото правомощие. С оглед изложеното, частната жалба, поставила начало на настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение