Определение № 1159 от 06.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на собствениците в Е. собственост[населено място], ж.к.”К. с.”, бл.7, вх.А против решение от 26.04.2010 година, постановено по гр.д.№ 408/2006 г. от Софийски градски съд, ІІ-б отд. В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответникът по касационната жалба е представил отговор, с който оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, по предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивния съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорната част от сграда в режим на етажна собственост, като въз основа на възприетата от него фактическа обстановка е направил правния извод, че спорната част от покривната конструкция не е обща част по предназначение по смисъла на разпоредбата на чл.38 от ЗС, а като покрив представлява обща част по естеството си. В качеството и на тераса обаче, съдът е приел, че тя не е обща част по предназначение. Като е приел горното, съдът е приел от правна страна, че етажните собственици не са доказали своята мтериалноправна легитимация по предявения ревандикационен иск и го е отхвърлил като неоснователен. В изложението на касационните основания, касаторите се позовават на противоречиво разрешаване от съдилищата по материалноправен въпрос, по който се е произнесъл и въззивния съд – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като в тази насока се сочи решение на ВС, постановено по реда на ГПК /отм./. Сочения правен въпрос е следва ли да се приеме, че „покривна тераса” /покрива/ на сграда в режим на етажна собственост е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. В представеното решение на ВС №1380/09.08.1955 г. по гр.д.№ 3355/1955 г. ІV г.о. е прието, че независимо от използуването на покрива като тераса, той запазва функциите си на покрив и като такъв е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Въззивния съд е възприел противното становище, като е приел, че в този случай следва да се приеме, че не се касае за обща част по предназначение. Противоречивото разрешаване на този материалноправен въпрос е основание за допускането до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. На жалбоподателите следва да се укаже да внесат пропорционална държавна такса по сметката на ВКС в размер на 360 лева, за разглеждането на касационната жалба. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия