Определение № 50270 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията, името на органа е изменено с ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) чрез процесуален представител В. Д. – гл. инспектор в ТД – Б. на комисията и Т. П. Х. чрез адв. М. срещу решение № 73 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 431/2019 г. на Апелативен съд – Б..

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касационна жалба - Т. П. Х. чрез адв. М. и Комисията чрез гл. инспектор Д.. С отговора се ангажира становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба на насрещната страна. Останалите ответници – М. Т. Х. и М. Д. Х. (понастоящем Д.) не са подали отговор и не изразяват становище.

Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбите е цитираното въззивно решение, с което след частична отмяна на решение № 251 от 19.08.2019 г. по гр. д. № 1191/2016 г. на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен предявения от Комисията против Т. П. Х. иск с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с § 5, ал. 1 ПЗР на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ – загл. изм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, съставляващо: разликата над 401 206. 85 лв. до 1 017 031. 60 лв., представляваща равностойността на част от отчуждени акции в „Александрина ентертейнмънт“ ЕАД с ЕИК[ЕИК]; сумата 290 044. 53 лв. – стойност на погасен кредит по разплащателна сметка в евро в „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т. П. Х.; сумата 24 500 лв. – внесена от трети лица по разплащателна сметка в лева в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр Т. П. Х.; сумата 9 100 лв. – внесена по разплащателна сметка в лева в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр Т. П. Х.; сумата 46 849. 11 лв. – внесена по разплащателна сметка в лева в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Т. П. Х.; сумата 176 024. 70 лв. – внесена по разплащателна сметка в евро в „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т. П. Х.; сумата 10 000 лв. – внесена по разплащателна сметка в евро в „Българо – американска кредитна банка“ АД с титуляр Т. П. Х.; сумата 2 347 лв. – внесена по спестовен влог в евро в „Юробанк България“ АД с титуляр Т. П. Х.; сумата 12 223. 94 лв. – внесена по спестовна сметка в лева в „Инвест банк“ АД с титуляр Т. П. Х.. Въззивното решение се обжалва и в частта, в която е потвърдено решението на първостепенния съд за уважаване на иска на Комисията и е отнето от ответника Х. следното имущество: сумата от 5 610 лв., представляваща равностойността на отчуждени дружествени дялове от капитала на „Александрина солюшънс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК]; сумата от 5 600 лв., представляваща равностойността на 560 дружествени дяла от капитала на „Вирджиния – ТАБ“ ЕООД с ЕИК[ЕИК]; сумата от 100 лв., представляваща равностойността на 100 дружествени дялове от капитала на „Александрина консулт“ ЕООД с ЕИК[ЕИК]; сумата от 401 206. 85 лв., представляваща равностойността на част на отчуждени акции в „Александрина ентертейнмънт“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] на обща стойност от 1 017 031. 60 лв. и са възложени разноски в тежест на страните, а на Комисията - и дължима д. такса за въззивно обжалване.

Първоинстанционното решение в частта, в която е уважен искът на Комисията против М. Д. Х. и „Миралекс 7“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], и е отнета от първата сумата от 4 877. 50 лв., внесена по разплащателна сметка в лева в „Юробанк България“ АД с титуляр М. Д. Х., както и сумата от 11 734. 98 лв., внесена по спестовен влог в евро в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр това лице, а също и 1/2 ид. част от лек автомобил „Порше Кайен Турбо“ с ДК [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 28.02.2007 г. и лек автомобил „Порше Карера Турбо“ с ДК СА 0997 КС, дата на първа регистрация 24.07.2007 г., а от посоченото търговско дружество е отнет лек автомобил „Фолксваген Туран“ с ДК [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 05.05.2010 г., собственост на „Миралекс 7“ ЕООД и сумата от 6 133. 78 лв., представляващи направени погасителни вноски по спестовен влог в евро в „Банка Периос България“ АД с титуляр „Миралекс 7“ ЕООД, не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ответникът Т. Х. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2, вр. с ал. 1, предл. 2 НК и по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, предл. 2 НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 15 и т. 23 ЗОПДНПИ (отм.). Посочил е, че с влязло в сила решение № 198/07.07.2017 г. по к. н. д. № 363/2017 г. на ВКС, II н. о. е оставено в сила решение № 1/23.01.2017 г. по в. н. д. № 162/2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, 4 състав, в частта, в която е потвърдена присъда от 23.03.2016 г. н. д. № 879/2014 г. на Специализирания наказателен съд, с която подсъдимият Т. Х. е бил оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2, вр. с ал. 1, предл. 2 и чл. 234, ал. 2, т. т. 2 и 3, вр. ал. 1, предл. 2 НК. Въз основа на уведомление от прокурора до КОНПИ за привличането на ответника Т. Х. като обвиняем за посочените по - горе престъпления, попадащи в приложно поле на специалния закон, е образувана проверка за установяване значително несъответствие на имуществото му за периода 09.01.2003 г. - 09.01.2013 г. В резултат на констатациите при тази проверка е внесено от Комисията искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество. Установено е, че в проверявания период ответникът Т. Х. е бил в брак с ответницата М. Х., който е прекратен с влязло в сила решение № III-82-86/14.07.2014 г. по гр. д. № 23401/2012 г. на Софийски районен съд (след крайната дата на проверката), като е постановено жената да носи за в бъдеще предбрачното си фамилно име Д.. От брака им през 1992 г. е родено дете – А. Т. Х., навършила пълнолетие на 28.05.2010 г. Ответникът има още едно дете – син М., [дата на раждане] от М. Л., за която няма данни да са живели на съпружески начала. Прието е от решаващия състав, че приходите на семейството на лицето през проверявания период, определящи нетния доход за изчисляване на несъответствието, възлизат общо на 3 140 381. 70 лв., а разходите, вкл. за придобиване на имущество и извършени обичайни и извънредни разходи за периода са общо 3 752 432. 31 лв. Така е определен размера на несъответствието в имуществото на проверяваните съгласно чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) лица, за проверявания период и той е отрицателна величина - минус 612 050. 61 лв. Направен е извод, че това несъответствие е значително по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) вр. с §1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ (отм.), тъй като несъответствието между имуществото и нетния доход надвишава 250 000 лв. за целия период и формира обосновано предположение, че това имущество е незаконно придобито. Развити са доводи, че е налице предвидената в закона предпоставка за уважаване на искането на Комисията и отнемане на незаконно придобито имущество – т.е. онова имущество, за придобиването на което не е установен законен източник. При извършените изчисления съдът не е включил в имуществото на проверяваното лице и неговото семейство сумите, които са преминали през банковите му сметки - внесени от него или от трети лица парични суми, които не са били налични в края на проверявания период. Изразено е разбиране, че вноските и тегленията по банкови сметки няма как да формират финансов резултат след като не са налични по тях в края на проверявания период. Те нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни - чрез включването им в имуществото на ответниците за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ (отм.); респ. - и § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ - доколкото тези суми само са „преминали“ през това имущество в проверявания период - били са разходвани, без да са вложени (респ. – трансформирани) в друго подлежащо на отнемане имущество, а когато са вложени за придобиването на такова имущество - то подлежи на отнемане, или неговата равностойност ако е било отчуждено - в предвидените от закона случаи и само ако е налице значително несъответствие по смисъла на специалния закон. Обобщено е, че отнемането на неналични парични средства по банковите сметки на лицето не е възможно. По отношение на придобития през проверявания период от ответника М. Х. имот е изтъкнато, че няма основание за отнемането му, доколкото са установени законни източници на придобиване - предоставени средства от трети лица, за което по делото са представени преводни нареждания от тези трети лица по сметка на продавача. Прието е, че при проведеното от ищеца оспорване в негова доказателствена тежест е било да установи, че средствата предоставени от третите лица за изплащане на продажната му цена, не са били техни. Такова доказване обаче не е проведено по делото.

При горните факти инстанцията по същество е заключила, че не е установен законен източник за придобиване на имущество на проверяваното и свързаните с него лица на обща стойност 612 050. 61 лв., поради което и съгласно чл. 1 ЗОПДНПИ (отм.), както и предвид конституционно въведените принципи за пропорционалност, законност и справедливост при отнемане на имущество, от ответниците следва да бъде отнето имущество на такава стойност. Решаващият състав е съобразил, че с влязлата в сила част от обжалваното решение от М. Х. вече е отнето имущество на стойност 103 964. 98 лв., а от „Миралекс – 7“ ЕООД на стойност 55 133. 78 лв., или отнетото имущество възлиза общо на 159 098. 76 лв., поради което от ответника Т. Х. следва да бъде отнета разликата - т.е. да бъде отнето имущество на стойност общо от 452 951. 85 лв. За основателна е приета претенцията на Комисията за отнемане на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) от горепосочения ответник и на неговата Ѕ ид. ч. от придобитите по време на брака му с М. Х. два леки автомобила: -лек автомобил „Порше Кайен Турбо“ с ДК [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 28.02.2007 г., чиято стойност е 34 970 лв. към момента на предявяване на иска, а делът на въззивника ответник е на стойност 17 485 лв.; лек автомобил „Порше Карера Турбо“ с ДК [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 24.07.2007 г., чиято стойност е 45 900 лв., а делът на въззивника ответник е на стойност 22 950 лв. При извършеното приспадане на горепосоченото имущество на стойност от 40 435 лв., е направен извод за отнемане на имущество от ответника Т. Х. за разликата на стойност от 412 516. 85 лв. Тя е формирана от левовата равностойност на притежавани и отчуждени от проверяваното лице дялове в търговски дружества, до размера от общо 412 516. 85 лв. както следва:

• сумата от 5 610 лв., представляващи равностойността на отчуждените дружествени дялове от капитала на „Александрина солюшънс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], на основание чл. 72, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.);

• сумата от 5 600 лв., представляваща левовата равностойност на 560 дружествени дяла във „Вирджиния – ТАБ“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.);

• сумата от 100 лв., представляващи равностойността на 100 дружествени дяла в капитала на „Александрина консулт“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.);

• сумата от 401 206. 85 лв. представляващи равностойността на част от отчуждените акции в „Александрина ентертейнмънт“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] на обща стойност 1 017 031. 60 лв., на основание чл. 72, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.).

Обобщено е, че горните имущества изчерпват размера на констатираното несъответствие, поради което за останалото имущество, към което е насочена претенцията на ищеца липсват предпоставки за отнемане.

По касационната жалба на ищцовата Комисия, съгласно приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания за селектирането й по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

В първата хипотеза страната не повдига конкретен правен въпрос, а развива доводи за неправилност на въззивното решение, доколкото несъответствието между имуществото на проверяваното лице е само предпоставка за отнемане по специалния закон, а предмет на отнемане е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Поддържа се отклонение с решение № 13 от 13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на КС на РБ.

Във втората хипотеза се формулират следните питания (обобщаващ въпрос, изведен от съдържанието на първото и второто питане в изложението):

1. „Следва ли да намерят отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на §1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им? Тези суми подлежат ли на отнемане, ако не са налични в края на проверявания период?“;

2. „Съставляват ли приход за проверяваното лице сумите, получени от продажба на незаконно придобито имущество с оглед разпоредбата на §1, т. 2 ДР на ЗПКОНПИ, дефинираща изрично понятието за доходи, приходи и източници на финансиране?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран от ВКС.

Достъпът до касация по двете питания се прави на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се обосновава с твърдението, че разглеждането им от ВКС е от съществено значение за точното прилагане на закона.

В касационната жалба на ответника Т. Х. се развиват доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено при наличието на абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск на държавата за отнемане на имущество по реда на конфискационния закон. Вън от това, се поставят следните правни въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и отнесени за разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни за изхода на делото доказателства, доводи, твърдения и възражения на страните?“;

2. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото вкл. има ли причина заемът, получен на 15.01.2004 г. да е погасяван?;

3. „Може ли да бъде установявано авторството на документа с всички доказателствени средства, а не само чрез заключение на графическа експертиза?“;

4. „Обвързан ли е съдът от представен по делото официален свидетелстващ документ относно направените в него констатации в случай, че не е проведено производство по оспорването му, опровергаващо неговата доказателствена сила?“;

5. „Може ли да се осъществи пълно доказване само при косвени доказателства?“.

Страната сочи, че по първия въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 162/02.06.2015 г. по гр. д. № 6592/2014 г. и решение № 137/02.11.2018г. по гр. д. № 2507/2017 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства във връзка с получаването на процесните заеми от проверяваното лице и разходите му за издръжка. По второто питане се поддържа отклонение с решение № 162/02.06.2015 г. по гр. д. № 6592/2014 г. на ВКС, IV г. о. и се излага довод, че въззивната инстанция не е обсъдила дали причините за непогасяването на заема, получен на 15.01.2004 г. не са смъртта на заемодателя П. Х. на 25.05.2006 г. и фактът, че падежът му е бил много след смъртта му - на 31.12.2010 г.

Във връзка с третото питане този касатор твърди противоречие с решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г. о., изразяващо се в това, че въззивният съд не е взел предвид показанията на свидетели – очевидци относно предоставянето на процесните заеми.

Относно последните два поставени въпроса страната поддържа отклонение с решение № 76/10.07.2012 г. по т. д. № 490/2011 г. на ВКС, I т. о. (по четвъртия) и с решения №№ 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. и 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., и двете на IV г. о. на ВКС (по петия) с твърдението, че съдът не е взел предвид резултатите от извършените спрямо ответника данъчни ревизии.

Касационен контрол и по двете жалби не може да се допусне.

Обжалваното решение не е недопустим съдебен акт.

Доводите за такъв порок на решението се свързват с неправилно според страната транспониране в националното право с текста на чл. 153, ал. 6 ЗОНПИ на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014 г., според която – чл. 4 и чл. 5, конфискация на имущество (изцяло или частично) по гражданско правен ред е допустима само при влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление.

С изменението на нормата на чл. 153 ЗОНПИ с ДВ, бр. 1/03.01.2019 г. беше създадена нова алинея 6 - съгласно която, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ. Същевременно в § 5 ПЗР на ЗПКОНПИ бе създадена нова алинея 2 (ДВ, бр. 1/03.01.2019 г.), съгласно която, неприключилите проверки и производства пред съда по ЗОПДНПИ (отм.) се довършват по реда на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), т.е. разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗОНПИ е приложима и за настоящото исково производство. Ето защо, повдигането и поддържането на обвинение от прокуратурата, респ. изходът на наказателното дело срещу проверяваното лице и свързаните с него лица, законодателят е изключил като процесуална пречка с обуславящо значение при упражняване правото на иск от държавата за отнемане на незаконно придобито имущество (в този смисъл е практиката на СЕС по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз - решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 г. и решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 г.). Следователно, сочената разпоредба от националното право не влиза в противоречие с нормите на чл. 4 и чл. 5 от Директива 2014/42/ЕС и намира приложение по настоящото дело. По тези съображения установяването на престъпни обстоятелства в наказателното производство в съдебна фаза не е процесуална пречка за развитието на делото при упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, съгласно чл.153, ал.6 ЗОНПИ, а проверката на Комисията по този закон не се обуславя от наказателно преследване на проверяваното и/или свързаните с него лица.

В обобщение, отсъства сочената предпоставка за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка процесуалната допустимост на въззивното решение.

По поставените от Комисията въпроси е създадена задължителна съдебна практика, изразена в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. С постановките по т. 2 от тълкувателния акт е разяснено, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е застъпено изрично и следното становище: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на Комисията е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при визираните по - горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респ. липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане.

Постановяването на обжалваното решение в съответствие с формираната, макар и след това, задължителна и актуална съдебна практика на ВКС по поставените въпроси изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Неоснователно е и искането за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в изложението към касационната жалба няма поставен конкретен правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, който да се отнася за разглеждане на това основание. В задължение на касатора е да посочи правния въпрос (от материалноправно или процесуалноправно естество) от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, с което определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът – вж. мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Наведените от страната доводи касаят правилността на въззивното решение и съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, но са извън предмета на това по селектиране на касационната жалба (по чл. 288 ГПК).

От повдигнатите от ответника Т. Х. въпроси първият и една част (първата половина) от втория са релевантни по делото, доколкото касаят процесуалните задължения на въззивната инстанция като съд по съществото на материалноправния спор. Те обаче не осъществяват допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото въззивният съд е съобразил формираната по въпроса задължителна практика на ВКС, опредметена с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 2. Според тази практика макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания второинстанционният съд е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В негово задължение е да подложи на преценка всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и обсъди събраните за тях доказателства, като аргументира кои от тях намира за установени, а други за неосъществили се. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с горните правни разрешения. Въззивният съд е изпълнил задълженията си като е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Дали така направеният анализ е правилен по същество, в производството по селекция на касационната жалба (чл. 288 ГПК) не може да се проверява - в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а както се отбеляза по – горе, по първия и част от втория от въпросите тези разрешения са съобразени. Затова по тях не може да се допусне касационно обжалване.

По останалите поставени от тази страна питания също не са налице предпоставки за допускане на обжалването.

Два от тях (втората част от втория и третия от въпросите) не осъществяват общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – въпросът да е обусловил изхода на делото и да е в основата на правната воля на въззивния съд. С оглед на доводите, с които са обосновани тези питания, те се отнасят до преценка на доказателства по делото (свързани със съществуване и погасяване на задължения по заемни правоотношения, сочени като източник на доходи за проверяваното лице). Въпросите за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства не са правни въпроси и не удовлетворяват обща предпоставка за селектиране на касационната жалба – така мотивите в съобразителната част към разясненията по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (пак там).

Последните две питания, при тази тяхна формулировка, са относими към процеса на доказването в гражданското съдопроизводство и покриват изискването за релевантен правен въпрос, но не и на специалната селективна предпоставка на соченото от страната основание – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се открива твърдяното отклонение с практиката на ВКС, вкл. и тази, която се сочи и прилага, защото въззивният съд е обсъдил въпросните доказателства – обективиращи резултати от извършени спрямо ответника Т. Х. данъчни ревизии (противно на твърдението, с което се обосновава искането). Как ще се ценят тези доказателства и дали преценката на съда е правилна са въпроси, които стоят извън предмета на производството по допускане на обжалването (по чл. 288, ал. 1 ГПК). Те са свързани с правилността на решението по съществото на спора и са относими в производството по разглеждане на жалбата (чл. 290 ГПК), което обаче се развива след допуснат касационен контрол, предпоставки за което в случая липсват.

В обобщение, по жалбите на насрещните страни не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, респ. чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и затова искането на всяка от тях за достъп до касация не може да се уважи.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати по сметка на ВКС дължимата за касационното производство във фазата по допускане държавна такса в размер 30 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.