Определение № 276 от 08.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1243/2017 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Д. С. С. срещу разпореждане от 22.03.2017г. по гр.д. № 2241/2016г. на Апелативен съд – София, с което е върната, като нередовна, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК, жалбата на Д. С. С. против решение от 24.10.2016г. по същото дело. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен като неправилен. Поддържа, че независимо, че разпореждането на ВКС е описано като приложение към съобщението, то не е било приложено към него. Сочи, че страната при повторното внасяне на таксата отново е допуснала първоначалната грешка при изписване на номера на делото, по което е постановено обжалваното решение, като вместо гр.д. № 2241/2016г. е посочено в.гр.д. № 2341/ 2016г. Твърди се, че допуснатата техническа грешка не е от такова естество, че да обоснове връщане на подадената касационна жалба, тъй като делото, което е посочено във вносните документи е с различен предмет и страни и решението по него е влязло в сила. Поддържа се, че обжалваното решение е под № 2042/ 02.11.2016г., постановено по гр.д. № 2241/2016г на Апелативен съд – София. Към частната жалба се прилага вносен документ за внесена на 03.04.2017г. държавна такса от 30 лева за допускане на касационна жалба срещу решение по гр.д. № 2241/2016г на Апелативен съд – София. Ответникът по частната жалба не представя отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативен съд - София е върнал касационната жалба, като е приел, че не са изпълнени указанията му за отстраняване в едноседмичен срок от съобщението на нередовности на жалбата – за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса от 30 лева по конкретното дела по сметка на ВКС, като са указани последиците от неизпълнението им. На страната е връчен препис от разпореждането на ВКС от 10.02.2017г., в което е посочено, че ВКС изисква точно изписване на номера на делото, по което е постановено обжалваното решение, като е налице разминаване между номерата на обжалваното решение и това, което е описано във вносната бележка, с която жалбоподателят удостоверява първоначалното внасяне на д.такса по сметка на ВКС. Указанията са връчени на жалбоподателя на 06.03.2017г., като с молба от 07.03.2017г. е внесена нова държавна такса, отново не по номера на въззивното дело, по което е постановено обжалваното решение. Обжалваното разпореждане е правилно. Основанието за внасянето на държавна такса се сочи от самата страна във вносния документ, с който тя се внася таксата по сметката на съда. Внесена държавна такса по друго дело, различно от делото, по което се предприема процесуалното действие, във връзка с което се дължи таксата, се явява недължима и подлежи на връщане, поради липса на основание за внасянето й по посоченото във вносния документ дело. Същевременно, доколкото като основание за внасянето на таксата е посочено друго дело, различно от това, по което тя се дължи, не може да се приеме, че процесуалното действие по внасянето на таксата е предприето по делото, по което тя е дължима. При допусната техническа грешка при посочване на номера на делото, по което се внася такса, на страната се дава срок за остраняване на тази нередовност / в случая във връзка с подадена касационна жалба/, чрез внасяне на таксата по делото, по което тя е дължима В случая, въпреки надлежно дадените на страната указания за отстраняване на порока, тя не изпълнила указанията на съда в дадения й срок, поради което правилно въззивният съд е приложил последиците на чл.286, ал.1, т.2 ГПК като е върнал касационната жалба. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че разпореждането на ВКС, с което се дават подробни указания за внасянето на таксата по номера на делото, по което е постановено обжалваното решение, не са достигнали до адресата си, тъй като в съобщението до страната изрично е посочено, че то се съпровожда от разпореждането на ВКС, като не е оборена материалната удостоверителна сила, с която се ползва разписката по връчването като официален свидетелстващ документ. Изпълнението на указания за отстраняване на порок на жалбата след изтичане на дадения от съда срок, е ирелевантно за спора, тъй като на основание чл.101, ал.3 ГПК, процесуалното действие се счита неизвършено. Следва да се има предвид, че по гр.д. № 2241/2016г на Апелативен съд – София е постановено само едно решение с дата 24.10.2016г., така както е посочено в обжалваното разпореждане, като невярно е твърдението на частния касатор, че датата на решението е 02.11.2016г., така както е посочена тя в касационната му жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение