Решение № 1371 от 14.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2024 г.

Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, срещу частите от решение 2613/18.04.2024 г. по адм. дело 5180/2021 г. на Административен съд София град, с които НАП е осъдена по иск с правно основание чл.79, параграф 1 и чл.82, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) да заплати на Д. Б. В. сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 15.07.2019 г. - 16.09.2019 г., настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на НАП, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължения по чл.24 и чл.32 от ОРЗД, да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от НАП лични данни на Д. Б. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.09.2019 г. до окончателното й изплащане и НАП е осъдена да заплати 10 лева разноски на Д. Б. В. и 600 лева адвокатско възнаграждение на адв. Светла Юрукова. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваните части от решението са неправилни поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на предявения иск, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски на НАП. Ответникът по касационна жалба - Д. Б. В., жив. в [населено място], със съдебен адрес в гр. София, чрез процесуални представители в писмен отговор и писмена молба, иска оставяне на обжалваните части от решението в сила и присъждане на разноски за производството пред ВАС съгласно списък а именно заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. С. Юрукова. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. С решение 6175/21.05.2021 г. по адм.дело 12110/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение е отменено решение 4932/23.09.2020 г. по адм. дело 11245/2019 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Посочил е, че предметът на доказване по чл. 82 от Общия регламент изисква следните задължителни елементи: 1. Наличие на материална или нематериална вреда; 2. Доказано нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679; 3. Причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламента. Изложените от ищеца факти, изрично сочещи на допуснати от администратора на лични данни нарушения на задължения, които произтичат от чл. 24 и чл. 32 от Регламента за защита на данни, обуславят правна квалификация на иска по чл. 82, §1 вр. §2 от Регламента. ВАС е посочил, че НАП има качество на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, т.7 ОРЗД, дал е указания и за правилно разпределение на доказателствената тежест между страните и в частност какво следва да бъде указано на ответника и как да бъдат преценени негативните преживявания на ищцата. За да постанови обжалваната част от решението, АССГ е изложил доводи, че предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1, чл.82, пар.1 във връзка с пар.2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Посочил е, че след неоторизирания достъп до базата с лични данни на НАП, станал обществено известен от медиите на 15.07.2019 г. е установено и и разпространяването на личните данни на ищцата, видно от представената справка ЕГН и имена, и идентификационни данни за лице, посочени в изброени в справката документи. АССГ е обсъдил представените от НАП доказателства за взети организационни мерки преди установения неправомерен достъп до личните данни на ищеца и множество други физически лица, но е приел, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че тези организационни мерки са подходящи, за да гарантират защита на данните и че същите са актуализирани. С тези доказателства не може да се установи, че предприетите организационни мерки, са били до такава степен подходящи и ефективни, че да гарантират обработването на личните данни в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679. НАП не е посочила и взетите конкретни технически мерки за защита на личните данни, които обработва, като е разбрала за неправомерния достъп до данните й от медиите, тоест администраторът на личните данни не е следил за неправомерен достъп и не го е установил посредством техническите си мерки. Ищцата е преживяла негативни емоции, представляващи неимуществени вреди и е налице причинна връзка между тях и незаконосъобразното бездействие на ответника по иска за вземане на подходящи технически и организационни мерки. АССГ на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите е определил обезщетение по справедливост в размер на 500 лева, като е отчел възрастта на ищеца, стандарта на живот и размера на минималната работна заплата към момента на узнаване на неправомерния достъп до личните данни. Обезщетението се дължи от момента на узнаване за неправомерния достъп - 15.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба -16.09.2019 г. С оглед изхода на спора са присъдени заплатените от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение на оказалата безплатна правна помощ адв. Юрукова в размер съобразен с уважената част от иска. Решението е правилно в обжалваните части. Правилна и в съответствие със задължителните указания на първата касационна инстанция е преценката на АССГ за правна квалификация на иска по чл.82, пар.1 във връзка с пар.2 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и за предмета на доказване.Чл.24 , пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 изисква администраторът на лични данни да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и взетите от него технически мерки с оглед естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Чл.32 Регламент (ЕС) 2016/679 изисква тези мерки да са в съответствие с достиженията на техническия прогрес и да осигуряват ниво на сигурност съобразно рисковете на обработването. Независимо от правилно разпределената тежест на доказване от АССГ, съответстваща и на приетото впоследствие с решение на СЕС от 14.12.2023 г. по дело С -340/21, НАП не е доказал техническите мерки, които е взел преди нерегламентирания достъп до личните данни на ищеца, нито че те са достатъчни съобразно рисковете в Интернет от обработването на личните данни. При условията на пълно насрещно доказване НАП не е установила факта, който е в нейна тежест на доказване, а именно, че взетите от нея мерки са подходящите и по този начин обосновано АССГ е приел за доказано твърдението на ищцата за бездействие от страна на НАП. Следователно администраторът не е възможно да се освободи от отговорност по смисъла на чл. 82, § 3 от Общия регламент за защита на данните, защото не доказва, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, независимо, че се позовава на образуваното наказателно производство срещу третите лица, които са осъществили нерагламентирания достъп до личните данни на ищцата и останалите физически лица. Извършените от НАП действия след неправомерния достъп до личните данни на ищцата в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 не санират предходното бездействие и не водят до освобождаване от отговорност за неимуществени вреди. Обосновани са изводите на АССГ за наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца, които според решение на СЕС от 14.12.2023 г. по дело С -340/21 могат да бъдат и само опасения за потенциална злоупотреба с личните му данни, и причинната връзка между тях и допуснатото от администратора на лични данни нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679. Решението като правилно в обжалваните части следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото пред ВАС не могат да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на касатора. Претендираната от ответника държавна такса от 5 лева по вносна бележка от 05.10.2020 г. е заплатена за първото касационно производство по адм.дело 12110/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение, когато касатор е била ищцата. Следователно тези разноски е следвало да бъдат взети предвид от АССГ при постановяване на второто първоинстанционно решение в частта за разноските на основание чл.226, ал.3 АПК. Ответникът по касация не е искал изменение на решението в частта за разноските и не го е обжалвал в тази част, поради което същите не могат да бъдат присъдени. В настоящето касационно производство ответникът по касация не е направил разноски, следователно касаторът няма да бъде осъден да заплати разноски, поради което липсва кумулативно необходима предпоставка за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на оказалата безплатна адвокатска помощ адв. Юрукова, независимо от изхода на делото.