Определение № 116 от 27.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 867/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на “Т” ООД, с. С., обл. Пловдивска срещу определение № 334/06.10.2009г., постановено по ч.гр.д. № 597/2009г. от Великотърновския апелативен съд, с което се е произнесъл по повдигнат спор за подсъдност и е постановил, че спорът е подсъден като първа инстанция на Районен съд – гр. С.. Касаторът поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима съгласно чл.274, ал.2 ГПК. Съгласно чл.274, ал.2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Определението по чл.122 ГПК, постановено по спор за подсъдност, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В разпоредбата, оправомощаваща апелативният съд да разреши спор за подсъдност, не е предвидена атакуемост на акта, с който се произнася. ВКС разрешава спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, но не осъществява инстанционен контрол на определенията по чл.122 ГПК. По тези съображения подадена частна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд