Определение № 50015 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 290/2022 г.

Постъпила е молба с вх.№ 25009861 от 15.04.2024г. на СРС, с правно основание чл.250 ГПК. Подадена е от О. Г. К., чрез процесуалния представител адвокат В., с искане за допълване на постановения по делото акт: решение № 50002 от 20.03.2024г., като с оглед изхода на спора, бъде отменен въззивния акт и в частта му за разноските, с който е присъдена в негова тежест сумата от 150лв., възнаграждение за юрисконсулт. В предоставеният им срок, не са постъпили становища от ответните страни, които са уведомени за направеното искане, както следва: Софийски районен съд – на 8.05.2024г., Прокуратурата на Република България – на 29.04.2024г. и Софийски градски съда – на 26.04.2024г. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С решение № 50002 от 20.03.2024г. ВКС е отменил въззивно решение № 260125 от 26.04.2021г. по в.гр.д. № 102/2021г. на Окръжен съд София и потвърденото с него решение № 55711 от 7.03.2017г. по гр.д.№ 44745/2016г. на Районен съд София, в частта, с която са отхвърлени исковете на О. Г. К. за солидарното осъждане на Софийски районен съд и Софийски градски съд да му заплатят разликата над вече присъдената сума от 6 700лв. до претендираните 20 000лв., обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.№ 7204/1997г.на СРС и в.гр.д.№ 1797/2014г.на СГС, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015г и вместо това постановил друго, с което предявеният иск е уважен в пълен размер и са присъдени разноски в полза на касатора от 1 205лв. В акта си, съдебният състав не се е произнесъл по направеното искане за отмяна на постановения от въззивния съд акт – определение № 292243 от 12.12.2017г.на СРС, с който са присъдени разноски в полза на ответника СГС пред Районен съд София /С определение № 50001 от 21.03.2024г.по ч.гр.д.№ 289/2022г.е отменено определение № 260479 от12.07.2021г.на СОС, с което са присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение в полза на СГС за въззивното производството./ Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Съгласно правилото на чл.78 ГПК, право да получи заплащане на направените разноски има страната, в чиято полза е уважен иска. В случая, предявения иск е изцяло уважен и ответната страна няма право на разноски. С оглед изхода на спора, следва акта,с който са присъдени в полза на ответната страна разноски, да бъде отменен. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение