Определение № 519 от 26.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1838/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Г. П. Б. ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 104/20.03.2017 г. по ч.т.д. №123/2017 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1 от 03.01.2017 г. по т.д. №180/2013 г. на ОС-Пазарджик, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по същото дело определение за прекратяване на производството по исковете на частния жалбоподател срещу [фирма] и [фирма]-гр.София с правно основание чл.29 ЗТР като ищцата по тях е осъдена да заплати на [фирма]-гр.София сумата от 9600 лева-разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Ответниците по частната касационна жалба не изпращат отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбите на чл. 78 ал. ал.4 ГПК, според която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, включващи и правото на адв.възнаграждение. Констатирано е наличие на договор за правна помощ и съдействие,сключен между ответната банка и адв.дружество с уговорено възнаграждение в размер на 9600 лева, в който изрично е отбелязано плащането в брой на последното от възложителя и който има в тази част характер на разписка, удостоверяваща факта на плащането. Доколкото от страна на Г. П. Б. не е депозиран отговор на молбата по чл.248 ГПК с евентуално възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, то такова и не е обсъждано от съда. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към частната касационна жалба липсват формулирани правни въпроси, обуславящи изхода на спора, с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК. Вместо това се излагат оплаквания за процесуална незаконосъобразност: въззивният съд е следвало да приложи чл.78 ал.5 ГПК, въпреки липсата на своевременно наведено възражение за прекомерност на размера на възнаграждението за адвокат на ответната страна. Съгласно изричните указания в т.1 ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, разрешен в обжалваното решение /съотв. определение/ като ВКС не е длъжен да го изведе от изложените оплаквания в касационната жалба. Това представлява първата предпоставка за допускане до касация, без която не е възможна проверката за допускане до касация по селективните критерии в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. Ето защо липсата на формулировка на правния въпрос само по себе си е пречка за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което