Решение № 14851 от 07.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2009 г.

Решение № 14851 от 07.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Марин Янков Георгиев от гр. Пловдив, против Решение № 10274/03.08.2009 г., постановено от ВАС, трето отделение, по адм. д. № 1271/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Марин Янков Георгиев против Заповед № К-6655/10.12.2008 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови решението си съдът е приел следното:Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР. Обжалваният акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение до органа по назначаването, съдържащо съображения относно възрастта и осигурителния стаж на служителя в МВР и съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта не е издадена в противоречие с материалния закон, така както твърди Георгиев. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, въвежда различно, самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по инициатива на органа по назначаването. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, "държавните служители по ЗМВР, при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по посочения закон. Няма спор между страните, че жалбоподателят отговаря на изискванията за осигурителен стаж, притежава повече от 25 години към момента на предложението, респективно заповедта и е придобил право на пенсия, независимо от възрастта му. Спорът е дали органът по назначаването има право сам да инициира пенсионирането на служителя, имащ изискуемият стаж, но не и необходимата възраст. Приел е, че с посоченото по-горе изменение на ЗМВР и въвеждането на новата т. 13 на чл. 245, ал. 1 от закона, законодателят е овластил органът по назначаването на служител в МВР - сам, по своя преценка, да пенсионира онези лица, притежаващи сочения в КСО осигурителен стаж в системата, без значение на възрастта им и без да се съобразява с волята им. Не е възприел доводът на жалбоподателя, че доколкото се касае до субективно право на пенсия, при различни от общите условия, то може да бъде осъществено единствено по волята на служителя. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното:Видно от приложената към административната преписка справка за осигурителния стаж, служебният стаж на касатора в МВР на длъжности за държавни служители възлиза общо на 23 г. 4 м. Този стаж не е достатъчен за пенсионирането му при условията на чл. 69 от КСО, тъй като е по-малък от изискуемия се 25 години осигурителен стаж. Необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че продължителността на осигурителния стаж е повече от 25 г. Тъкмо продължителността на трудовия стаж е основния спорен въпрос по делото. За да обоснове предложението си органът по чл. 268а от ППЗМВР е посочил (въз основа на данните в оспорената от негова страна справка за осигурителния стаж, което изявление не е отразено в съдебния протокол), че"общият осигурителен стаж"на жалбоподателя е 28 години, 11 месеца и 8 дни - трудов стаж от III категория труд и 2 г. 1 м. наборна (а не кадрова) военна служба (т. е. също стаж по III категория труд). Прави впечатление, че органът по назначаването е сумирал времето на служебния стаж на жалбоподателя, изслужен в МВР и времето на трудовия му стаж, включително наборната му военна служба (които са по III категория труд), придобит преди пенсионирането му. Намира за незаконосъобразен този похват на органа по назначаването. Не ще и съмнение, че в чл. 18, ал. 1 от НПОС е посочено, че при преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69 КСО осигурителният стаж, извън този по чл. 17 от Наредбата може да допълва без превръщане трудовия стаж, при условие, че е придобит преди уволнението им от посочените служби. Би трябвало обаче да се държи сметка на това, че разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, както впрочем и на тази по ал. 2, представляват по своята правна природа диспозитивни правила, който извод се налага от употребата и в двете алинеи на израза"може да допълва", за разлика от третата алинея на чл. 18, в която се съдържа един категоричен императив, въведен чрез повелителния израз". . . се зачита". Разпоредбата на чл. 18 се намира в раздел II на НПОС, озаглавен "Пенсии за осигурителен стаж и възраст", регулиращ условията и реда за отпускане на този вид пенсии. Като се има пред вид, че пенсията представлява по принцип компенсационно плащане с алиментен характер, което само частично замества обичайния трудов доход на лицето, може да се заключи, че нормите на чл. 18, ал. 1 от Наредбата и на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР следва да се тълкуват корективно и строго ограничително и то в полза на осигурените лица. Само по тяхна инициатива, а не на тази на органа по назначаването е предоставена преценката, дали да се възползват от диспозитива на нормата и да искат допълване на осигурителния стаж по чл. 69 КСО с трудовия стаж, придобит преди уволнението им при хипотезата на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Счита, че инициативата за прекратяване на служебното му правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не обема в себе си възможността за автоматично и против волята на осигуреното лице допълване на трудовия стаж на служителя по реда на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Последната норма е категорична, пенсионирането може да бъде извършено само при наличието на условията на чл. 69 от КСО, т. е. само при наличието на 25 г. осигурителен, а не сумарно на осигурителен и трудов или друг, приравнен на него стаж. Тъкмо това разпорежда и цитирания чл. 17, ал. 1 от Наредбата, който предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО, ще се зачита само изслуженото време по чл. 69, ал. 2 от КСО, т. е. в случая с жалбоподателя-на служебния му стаж, изслужен от него като държавен служител по ЗМВР. Този му стаж е по-малък от изискуемите се 25 години. Разширителното тълкуване на чл. 18, ал. 1 от НПОС , вр. чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР означава накърняване на конституционно гарантираното право на жалбоподателя право на труд. Да се накърни конституционно прокламираното право на труд под предлог да се замени то с алиментното право на пенсия, при положение, че условията за придобиване на последното не са налице, е освен всичко друго и противоконституционен подход. Ответната страна-Министърът на вътрешните работи, с писмено възражение, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. В оспорваното решение са изложени подробни мотиви за правната приложимост на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР при издаване на заповедта на министъра на вътрешните работи. Тълкуването на оспорващия на чл. 17 и чл. 18 от НПОС, както и на чл. 69 от КСО и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е крайно субективно и не отговаря на действителното съдържание на посочените норми. В чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР ясно е определено, че при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, органът по назначаването разполага с възможност по своя инициатива да прекрати служебното правоотношение на служителя. Изчерпателна и ясна е и разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, съгласно която право на пенсия се придобива от държавните служители в МВР при 25 г. осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. Касаторът очевидно не прави разграничение между общия осигурителен стаж и осигурителния стаж, прослужен на действителна държавна служба в МВР. Самият той не оспорва наличието на двете предпоставки по чл. 69 от КСО за придобиване на право на пенсия-общ осигурителен стаж от 28 г., 11 м. и 8 дни и съответно на действително прослужените в МВР 23 г. 4 м., които надхвърлят две трети от неговия общ осигурителен стаж. В тази насока е и оплакването му за включването на периода на наборната военна служба в общия осигурителен стаж. Чл. 9, ал. 7 от КСО определя за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и периодът на наборна военна служба, което в случая е извършено в справката. Неоснователно е също така твърдението, че заповедта е незаконна поради това, че чл. 69, ал. 2 от КСО има пред вид право на държавния служител да се пенсионира, което е във връзка с конституционното му право на труд. Оспорващият е допуснал неправилно тълкуване на посочените правни норми, като не е взел пред вид, че двата нормативни акта - КСО и ЗМВР регулират различни обществени отношения. В чл. 245 от ЗМВР се регламентират отношения, свързани с въпроса за прекратяване на служебни правоотношения с държавните служители в системата на МВР, а чл. 69, ал. 2 от КСО регламентира условията за придобиване правото им на пенсия. В правомощията на министъра на вътрешните работи е да прекрати едностранно, по негова инициатива служебното правоотношение на държавния служител при наличието на определените в закона условия. Няма пречка освободеният от служба държавен служител да не упражни правото си на пенсия и да не поиска отпускането на такава по реда на НПОС. По тази причина неговото право да получава пенсия си остава на неговата лична преценка - дали да го упражни или не. Неоснователни са и възраженията за касатора за отказ от страна на съда да събира искани от него доказателства. Не отговаря на отразеното в протокола в съд. заседание твърдението на касатора, че е оспорил установения в справката за осигурителен стаж общ стаж от 28 т., 11 м. 8 дни. В зала процесуалният му представител е заявил, че не оспорва размера на стажа в МВР и общия осигурителен стаж, установен в справката. За предмета на правния спор са правно значими само размерите на посочените осигурителни стажове-в МВР и общия осигурителен стаж на жалбоподателя. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на въззивната инстанция е обосновано и законосъобразно. Посочените доводи от касатора, като основания за отмяна, са несъстоятелни. В случая налице са изискванията за придобито право на пенсия, независимо от възрастта - повече от 25 г. осигурителен стаж, от които 2/3 изслужени като държавен служител. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, органът по назначаването, сам, по своя преценка е овластен да пенсионира лицата, които имат посочения по-горе осигурителен стаж, без значение на възраст и без съобразяване с волята им. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си първоинстанционният съд е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи не противоречат на установената от тях фактическа обстановка и на материалния закон. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е приел за неоснователни. Съобразил е, че чл. 69, ал. 2 КСО изрично урежда субективното право на държавните служители по ЗМВР да придобият право на пенсия, независимо от възрастта. Условията са две в кумулативност: двадесет и пет години осигурителен стаж и от него две трети да са действително изслужени като държавни служители в министерството. Те са налице по отношение на жалбоподателя. Наред с това новосъздадената правна възможност в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР да се прекрати служебното им правоотношение е изцяло предоставена за реализиране на инициативата на административния орган. По тези съображения е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В жалба си против заповедта на министъра жалбоподателят е направил довод за колизия между възможностите за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и т. 13 ЗМВР и се е позовал на ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. но ОСС но ВАС. Доводът е неоснователен. Касае се за две напълно отделни и самостоятелни хипотези. ТП № 6/2007 г. на ОСС на ВАС касае приложението на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, която е обща и приложима за всички български граждани (мъже и жени), за които няма други специални разпоредби с оглед специфичния характер на труда, който полагат. Разпоредбата регламентира придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. ТР № 6/2007 г. не е приложимо към разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Нормата е нова, приета и обнародвана в ДВ бр. 42/2008 г. Предложението, с което се инициира административното производство е направено след обнародването и, проведено е при действието на новоприетата норма и е съобразено с правилата, въведени с нея. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е свързана с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО. Последната има специален характер и урежда условия за придобиване право на пенсия за изрично посочените в нея категории служители. Поради това всяка една от двете възможности за прекратяване на служебното правоотношение възниква при настъпване на различни факти, между които няма нито връзка, нито противоречие и може да бъде реализирана, както по инициатива на служителя, така и на органа по назначението. Неправилно е и тълкуването на касатора както на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, така и на разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и връзката между тях и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавния служител при наличието на предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО. Предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО са налице, тъй като жалбоподателят има повече от 25 години осигурителен стаж и повече от две трети от него като държавен служител в МВР. Осигурителният му стаж, установен по делото, за който не се спори, както правилно е приел съда, е общ осигурителен стаж от 28 г., 11 м. 8 дни, от които 23 г. 4 м. действително изслужени като държавен служител в МВР - повече от изискуемите от закона 2/3 специален осигурителен стаж. Разпоредбата на чл. 17 от НПОС регламентира кой стаж се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО, а чл. 18 - допълването на осигурителния стаж без превръщане трудовия стаж. Съгласно чл. 18, ал. 3 от КСО, при пенсиониране по условията на чл. 69 КСО, осигурителния стаж по чл. 17 се зачита при взаимно допълване. Неоснователен е и доводът на касатора за допуснато процесуално нарушение от съда. Видно от протокола от съд. заседание, такова не е допуснато. Няма данни да е поискана поправка на протокола и същият е доказателство за отразеното в него. От друга страна и в касационната жалба не се оспорва размера на общия и специалния стаж, а само се правят доводи във връзка с приложението на цитираните нормативни разпоредби към него. По изложените съображения оспореното решение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,