Определение № 7253 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5571/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. Т. Н., чрез адв. Бусаров, против определение № 3015 от 24.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1939/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № 18-10709/26.09.2023 г. на началника на СГКК- Бургас и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на определението, тъй като са изпълнени дадените от съда указания за внасяне на държавната такса в срок, за което е изпратен вносния документ по ел.поща до деловодството на съда, но не е приложен по делото. Твърди се и неправилно отразяване на датата на съобщението, получено от адв. Бусаров. Иска се отмяна на определението със законните последици. Ответната страна не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество е основателна. Обжалваното определение е мотивирано с това, че в дадения на жалбоподателката Н. срок не са отстранени нередовностите на жалбата, касаещи внасяне на държавна такса и такса по чл.102а, ал.3 ГПК за изготвяне на преписи по Разпореждане за оставяне без движение на жалбата от 23.10.2023г., връчено на пълномощника адв. Бусаров на 30.10.2023г. Прието е, че срокът по чл.158, ал.1 АПК е изтекъл на 03.11.2023г. и към този момент не е внесена държавната такса, видно от служебно изготвена справка в отдел „Счетоводство“ на Административен съд – Бургас. Определението е валидно и допустимо, но неправилно, поради вътрешно противоречиви мотиви и неизяснена фактическа обстановка. В предходно постановеното по делото Разпореждане №4518 от 06.11.2023г., съдът е установил, че „към момента жалбата е оставена без движение с разпореждане №4340/23.10.2023г., като по делото все още не е върнат отрязък от съобщението до жалбоподателя“. Същевременно, в обжалваното определение, съдът се позовава на надлежно връчване на съобщението още на 30.10.2023г., което съобщение е на лист 21 по делото, надлежно пришито и номерирано, т.е. това съобщение е било налично и към момента на постановяване на разпореждането от 06.11.2023г. Именно датата на връчване на това съобщение се оспорва от пълномощникът на жалбоподателката, като се представят доказателства за фактическа невъзможност на адв. Бусаров да е получил съобщението на 30.10.2023г. Освен това от представените към частната жалба доказателства се установява, че държавната такса, указана за внасяне с Разпореждане за оставяне без движение на жалбата от 23.10.2023г., е внесена на 08.11.2023г. и копие от вносната бележка е изпратено в съда по номера на делото по ел.път /лист 6 и лист 20 по адмд.№5571/2024г. на ВАС/, като тези документи не са приложени по делото на административния съд. Неправилен е и изводът, че преклузивният седмодневен срок по чл.158, ал.1 АПК е изтекъл на 03.11.2023г., считано от връчване на съобщението на 30.10.2023г. Предвид изложеното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,