Определение № 622 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 466/2012 г.

Производството е по делото е образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 23.02.2012г., постановено по в.гр.д.№ 154/2012г. от Пловдивския окръжен съд в частта, с която “съдът е отказал да присъди разноските за въззивното производство”. Видно от протокола от открито съдебно заседание на 23.02.2012г. въззивният съд е прекратил производството по делото поради оттегляне на въззивната жалба. В мотивите на определението съставът е посочил, че разноски за производството не следва да бъдат присъждани. По реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения в случаите, изрично посочени в закона. Инстанционният контрол по отношение на отговорността за разноски се осъществява чрез обжалване на определението на съда, постановено в производство по чл.248 ГПК. В случая, въззивният съд не е постановил съдебен акт, с който да е отказал да допълни или за изменени решението, респ. определението за прекратяване на производството по делото, в частта за разноските. Съображенията на съда в частта за отговорността за разноски не подлежат на самостоятелно обжалване, предвид на обстоятелството, че липсва диспозитив в този смисъл и не е подадена частна жалба срещу определението в частта за прекратяване на производството по делото. Частната жалба вх.№ 8733/05.04.2012г. следва да се квалифицира като молба по чл.248, ал.1 ГПК и да се разгледа от въззивния съд, като определението за разноските ще подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.248, ал.3 ГПК. По тези съображения следва да се прекрати производството по образуваното ч.т.д.№ 466/12г. по описа на ВКС, І т.о. и делото да се върне на ПОС за произнасяне по искането за присъждане на разноски за въззивното производството. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд