Определение № 103 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 951/2008 г.

Производство по чл.192, ал.4 ГПК (отм.). Образувано е по молба с вх. № 824/27.01.2010 г., подадена от „Т” А., чрез адвокат М, за допълване и изменение на решение № 915 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 951/2008 г. на Върховния касационен съд, с което се отменя въззивното решение и се уважава предявения иск, с правно основание чл.61 от ЗС, в частта му за разноските. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Решението на Върховния касационен съд не подлежи на обжалване, поради което срокът за изменение започва да тече от постановяването му – 28.12.2009 г. Молбата за допълване на „Т” А., чрез адвокат М е от 27.01.2010 г., с оглед на което същата е допустима и следва да се разгледа по същество. В решението на съда е присъдено в полза на ищеца внесената държавна такса за касационно обжалване в размер на 4007,61 лева, но не са присъдени направените пред първоинстанциония съд разноски в размер на общо 8 515,22 лева и 10 000 лева – пред въззивния съд. С оглед окончателното решаване на правния спор разноските на ищеца пред първоинстанционния съд се дължат изцяло, а по отношение на договореното възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.10.2007 г. няма данни сумата да е изплатена, поради което становището на състава, мотивирано и в съдебното решение е, че липсва основание да се присъди такова на ищеца. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение