Определение № 282 от 18.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5279/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение18.09.2017reporting judge Светла Цачева
Ruling
ИЗМЕНЯВА определение № 738 от 29.06.2017 година по гр.д. № 5279/2016 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му за съдебните разноски както следва: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати съдебни разноски на Л. А. С. от [населено място] с Е. [ЕГН] сумата 1800 лева и на Д. Б. Б. от [населено място], Е. [ЕГН] сумата 1800 лева. ОСТАВЯ без разглеждане молба вх. № 44286 от 04.08.2017 г., постъпила от [фирма], [населено място] за изменение на основание чл. 248, ал.1 ГПК на определение № 738 от 29.06.2017 година по гр.д. № 5279/2016 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му за съдебните разноски. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на [фирма], [населено място] в частта му, с която молба вх. № 44286 от 04.08.2017 г. е оставена без разглеждане. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производство по чл. 248, ал. 3 ГПК. С молба вх. № 41965 от 25.07.2017 година, подадена от Л. А. С. и Д. Б. Б., двамата от [населено място] е направено искане за изменение на определение № 738 от 29.06.2017 година по гр.д. № 5279 по описа за 2016 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му за разноските. Поддържа се, че съдът е определил неправилно съдебните разноски общо в размер на 1800 лева, при доказателства за извършени плащания в този размер от всеки един от молителите. Искане за изменение в частта му за разноските на определение № 738 от 29.06.2017 година по гр.д. № 5279 по описа за 2016 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение е направено и [фирма], [населено място] с молба вх. № 44286 от 04.08.2017 г. Ответниците по молбата, подадена от [фирма], [населено място] - Л. А. С., Д. Б. Б. и М. Д. Г. я оспорват като недопустима – подадена след срока по чл. 248, ал.1 ГПК от страна, която не е представила списък за разноските. Считат, че молбата е неоснователна и по съществото на въведеното искане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведеното с молба от Л. А. С. и Д. Б. Б. искане за изменение на определението в частта му за съдебните разноски е допустимо – молба вх. № 41965 от 25.07.2017 година е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК от страни, представили своевременно списък по чл. 80 ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение № 738 от 29.06.2017 година, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, в производство по реда на чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на решение № 958 от 11.07.2016 година по гр.д. № 779/2016 година на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Л. А. С. и Д. Б. Б. и М. Д. Г. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 31936,67 лева. В отговора на касационна жалба, постъпил от ответниците Л. А. С. и Д. Б. Б. е направено искане за присъждане на разноски, приложени са списъци за разноските и доказателства за извършването им – договори за правна помощ от 08.11.2016 г. с адвокат Д. А. от Варненска адвокатска колегия и фактури и вносни бележки за превод на сумите чрез Б. „Р., удостоверяващи изплатени възнаграждения в размер на по 1800 лева от всеки от ответниците. С определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по касация Л. А. С. и Д. Б. Б. са присъдени съдебни разноски общо в размер на 1800 лева. Предвид изложеното, определение № 738 от 29.06.2017 г. следва да бъде изменено в частта му за съдебните разноски, които следва да бъдат присъдени съобразно действително извършените от ответниците разходи в размер на по 1800 лева от всеки от тях. Искането за изменение на определението, направено от [фирма], [населено място] е недопустимо. Молба вх. № 44286 от 04.08.2017 г. за изменение на определение № 738 от 29.06.2017 година е подадена след едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане като просрочена. Допустимо е обаче въведеното с молбата възражение за прекомерност на разноските по отношение на ответниците Л. А. С. и Д. Б. Б. във връзка с направеното от тях искане за изменението им. Възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна може да бъде въведено в срока за отговор по чл. 248, ал.2 ГПК и от страна, която не е представила списък на извършените от нея разноски. Разгледано по същество, възражението за прекомерност на разноските е неоснователно. С оглед цената на предявения иск, минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл. 9, ал.4 вр. с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение за отговор на касационна жалба е в размер на 1237 лева, поради което изплатеното възнаграждение от 1800 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото не се явява прекомерно завишено. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за съдебните разноски, воден от което
Cited provisions
9- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248, ал. 2 ГПК
- чл. 248, ал. 3 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 45 ЗЗД
- чл. 7, ал. 2, т. 4
- чл. 9, ал. 4