Определение № 5238 от 14.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 283/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. П. срещу определение № 349 от 02.10.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 71 от 2024 г. на Кърджалийския окръжен съд, II състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 76 от 06.06.2024 г. по същото дело в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Съдът постановил определението в противоречие с ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като приел, че липсата на представен списък с разноски по чл.80 ГПК не е основание да се откаже присъждането на такива. Ответникът по частната жалба Х. Х. Й. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.248, ал.3 ГПК. С обжалваното определение е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК на А. И. П. за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските. Искането на А. П. е било да се отмени решението в частта за присъждане на ответника Х. Й. на разноски в размер на 1 000 лв. за въззивното производство, като вместо това молбата на Й. за присъждане на тези разноски да бъде оставена без уважение. Мотивите на въззивния съд да остави молбата на А. П. без уважение са, че макар страната да не е представила списък с разноски по чл.80 ГПК, това не е основание да се откаже присъждането на такива, след като е направено надлежно искане и са представени доказателства за реално заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Изложени са и съображения защо присъденото възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така постановеното от въззивния съд определение по молбата на А. П. по чл.248 ГПК е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради следното: В т.2 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък за разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Ако не представи такъв списък, тази страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производство по изменение на решението в частта му за разноските. Няма съмнение в съдебната практика, че непредставянето на списък по чл.80 ГПК не е пречка за присъждане на разноските на страната в производството, ако искането за тях е направено своевременно и са представени доказателства за реалното им плащане. В конкретния случай процесуалният представител на ответника Х. Й. е поискал в откритото съдебно заседание присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което е бил представен договор за правна защита и съдействие. В този договор е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. и е посочено, че същото е платено в брой, което служи като разписка за плащането. Ето защо правилно с решението си въззивният съд е присъдил тези разноски на ответника Й.. Съответно правилно съдът е поставил без уважение молбата на А. П. по чл.248 ГПК за отмяна на решението в частта за присъдените на Й. разноски в размер на 1 000 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение