Решение № 3725 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10503/2016 г.

Решение № 3725 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10503/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 346, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пенсионноосигурително дружество /ПОД/ "А. Б." АД, подадена чрез адв. Методиева, срещу решение № 445-ПОД/27.06.2016 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Осигурителен надзор", с което на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КСО. В жалбата се поддържа, че решението е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при нарушения на материалния закон и в противоречие с целите на закона. Твърди се, че решението е лишено от мотиви тъй като не съдържа логически и правни изводи нито по отношение на констатираната фактическа обстановка, нито връзка с евентуалното съществуване на необходимост от прилагане на правна принуда с оглед целите на чл. 344, ал. 1 КСО. Административният орган не е коментирал, че въпросният инвестиционен имот е отдаден под наем по силата на дългогодишен договор на лице, което не се явява свързано с ПОД "А. Б.". Решението е постановено в нарушение на чл. 177, ал. 6 КСО във вр. с § 1, ал. 2, т. 22 ДР на КСО - законът не забранява инвестиционните имоти да се отдавата под наем на трети лица, напротив, те са закупени с тази цел. Иска се отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Жекова - Добрева която моли да се отмени обжалвания административен акт по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Ответникът - заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че жалбата е подадена в срок по съображения подробно изложени в определение от 24.10.2016 г. и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на подадената жалба, настоящият състав намери за установено следното: Жалбоподателят ПОД "А. Б." АД е лицензирано пенсионноосигурително дружество, вписано в регистъра на пенсионноосигурителните дружества, воден от КФН. С. З. № 86/1.04.2016 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", е разпоредено да се извърши обща документална проверка на ПОД "А. Б." АД и управляваните от дружеството фондове за допълнително пенсионно осигуряване, с оглед спазване изискванията на нормативните актове по допълнително пенсионно осигуряване, която да обхване периода от 1.05.2015 г. до 31.03.2016 г. Въз основа на тази заповед в ПОД е извършена проверка резултатите, от която са обективирани в Констативен протокол № Р-04-83/17.06.2016 г. При проверката в частта, която касае обжалвания в настоящото производство административен акт, е установено следното: ДПФ "А. Б." притежава недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "Петко Д. Петков" № 42, партерен етаж, който се състои от търговска зала, тоалетна, складово и сервизно помещение с обща застроена площ от 105,99 кв. м., ведно с 2,963% идеални части от общите части на сградата. Този имот е отдаден под наем на ЕТ "Г. А. Б. П. - Д. Т." със сключен на 2.04.2007 г. договор между ЕТ и ДПФ "А. Б." за срок от 10 години. В т. 13, б. "а" от договора е посочено, че наемателят има право да пренаема имота, изцяло или частично на трети лица след изричното писмено съгласие на наемодателя. С. С. за заместване на страна по горепосочения договор от 1.03.2011 г., наемателят ЕТ "Г. А. Б. П. - Д. Т." е заместен като страна по договора от "Г. А. Б. П." ООД. Във връзка с така установеното КФН допълнително е изискала информация от "Г. А. Б. П." ООД и "А. Б. Б." АД. С писма вх. № № 38-00-139/10.05.2016 г. и 14-00-64/10.05.2016 г., двете дружества са представили в КФН исканите документи. При проверка на същите е установено, че с договор за наем № ДН-0018 от 2.04.2007 г. (същата дата, на която управлявания от ПОД "А. Б." АД ДПФ е отдал под наем имота), ЕТ "Г. А. Б. П. - Д. Т." е преотдал под наем горепосочения недвижим имот на "А. Б. Б." АД (към онзи момент с наименование ТБ "А. Б." АД), за срок от 10 години от датата на сключване на договора. От писмото на "А. Б. Б." АД е установено по несъмнен начин, че банката не е преотдала недвижимия имот на трети лица, а ползва същия за собствени нужди като банков офис. От актове за актуално състояние в "Централен депозитар" АД, административният орган е установил, че към 7.06.2016 г. "А. Б. Х." АД притежава 65,73% от акциите на ПОД "А. Б." АД и 99,89% от акциите на "А. Б. Б." АД. Въз основа на така установените факти и анализирайки разпоредбите на § 1, ал. 2, т. 4, б. "а" ДР на КСО и § 1, ал. 2, т. 3, б. "б" ДР на КСО административният орган е приел, че ПОД "А. Б." АД и "А. Б. Б." АД са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. "б" във връзка с т. 4, б. "а" от ДР на КСО, тъй като дейността и на двете дружества се контролира от трето лице, а именно: "А. Б. Х." АД. Обоснован е извод за наличие на нарушение на чл. 177, ал. 6 КСО във вр. с чл. 249 КСО, тъй като недвижимият имот, собственост на ДПФ "А. Б." АД, се ползва за нуждите на свързано с ПОД "А. Б." АД лице, а именно: "А. Б. Б." АД. С оглед изложеното, е наложена процесната ПАМ, с която е задължено ПОД "А. Б." АД в тримесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите действия и да преустанови нарушението на чл. 177, ал. 6 КСО във връзка с чл. 249 КСО по отношение недвижимия имот, собственост на ДПФ "А. Б.", находящ се в гр. П., ул. "Петко Д. Петков" № 42, партерен етаж, който се състои от търговска зала, тоалетна, складово и сервизно помещение с обща застроена площ от 105,99 кв. м., ведно с 2,963% идеални части от общите части на сградата, който понастоящем се ползва от "А. Б. Б." АД. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира подадената жалба за неоснователна. При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "осигурителен надзор", съдът приема, че обжалваният акт е издаден от едноличен административен орган в кръга на неговата компетентност на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КСО. Чл. 17, ал. 1, т. 12 ЗКФН предвижда, че заместник-председателят, ръководещ управление "Осигурителен надзор", има право самостоятелно да прилага предвидените в Кодекса за социално осигуряване принудителни административни мерки. По силата на чл. 344, ал. 1, т. 1 КСО за предотвратяване и преустановяване на нарушения на част втора и част втора "а" на този кодекс и на актовете по прилагането му, за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност, представят се неверни и заблуждаващи данни или са застрашени интересите на осигурените лица или на пенсионерите, заместник-председателят на комисията може да прилага следните принудителни административни мерки: 1. да дава задължителни предписания за предприемане на конкретни мерки в определен от него срок. В случая нарушението е по чл. 177, ал. 6 КСО и попада в част втора на КСО. Процесното решение отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, регламентиращи задължителното съдържание на административния акт, когато той се издава в писмена форма, вкл. посочването на правното и фактическо основание за издаването му. Административният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при съобразяване с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 1 КСО, за инвестициите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се прилагат разпоредбите на глава четиринадесета, с изключение на чл. 178 и 180а. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че за инвестициите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми се прилагат разпоредбите на глава четиринадесета, с изключение на чл. 175а, 178 и 180а. В съответствие с чл. 177, ал. 6 КСО, не се допуска ползването на инвестиционните имоти, собственост на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за нуждите на управляващото го пенсионноосигурително дружество и на свързаните с него лица. Стопанската дейност на пенсионноосигурителните дружества е поставена в законови рамки. В чл. 176, ал. 1 КСО изчерпателно са изброени инвестиционните инструменти, чрез които пенсионноосигурителното дружество може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като в т. 16 изрично са посочени инвестиционни имоти в страната, в държава - членка. Разпоредбата на чл. 177, ал. 6 КСО създава забрана един от посочените финансови инструменти - инвестиционните имоти, да се използват за нужди на дружеството и на свързаните с него лица. Следователно стопанската дейност на пенсионноосигурителното дружество е законово ограничена чрез лимитативното изброяване на инвестиционните инструменти, с които ще се преследва доходност в управлението на капитала на фондовете и чрез гарантиране на отделеност на интересите на фонда и на пенсионното дружество при използване на всеки от предвидените инвестиционни инструменти. Законът не забранява инвестиционни имоти да се отдават под наем на трети лица, но забранява да бъде ползван такъв имот, в това число и отдаван под наем за нуждите на управляващото ПОД и на свързаните с него лица. От представения по делото договор № 2004-08/28.12.2004 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез търг се установява, че процесният имот в гр. П. е собственост на ДПФ "А. Б.", управляван от ПОД "А. Б." АД. На 2.04.2007 г. ДПФ "А. Б.", учреден и управляван от ПОД "А. Б." АД е сключил договор за наем с ЕТ "Г. А. Б. П. - Д. Т.", който още на същия ден с договор е преотдал под наем горепосочения недвижим имот на "А. Б. Б." АД (към онзи момент с наименование ТБ "А. Б." АД), за срок от 10 години от датата на сключване на договора. Впоследствие ЕТ "Г. А. Б. П. - Д. Т." е заместен като страна по договора от "Г. А. Б. П." ООД въз основа на нарочно сключено споразумение. Не се спори между страните, а и от представената информация от "А. Б. Б." АД с писмо вх. № 14-00-64/10.05.2016 г. се установява, че процесният недвижим имот се ползва от "А. Б. Б." АД по силата на цитираните по-горе договори за наем и допълнителни споразумения. Съгласно § 1, ал. 2, т. 3, б. "б" ДР на КСО, свързани лица са лицата, чиято дейност се контролира от трето лице. "Контрол" е налице, когато определено физическо или юридическо лице (контролиращият) може да упражнява пряко и/или чрез контролирано лице/лица повече от половината от гласовете в общото събрание на юридическо лице (§ 1, ал. 2, т. 4, б. "а" ДР на КСО). От представените по делото доказателства от "Централен депозитар" АД се установява, че към 7.06.2016 г. "А. Б. Х." АД притежава 65,73% от акциите на ПОД "А. Б." АД и 99,89% от акциите на "А. Б. Б." АД, т.е. контролира дейността на двете дружества, което от своя страна прави ПОД "А. Б." АД и "А. Б. Б." АД свързани лица по смисъла на посочената разпоредба. С оглед изложеното, правилно административният орган е приел, че ПОД е допуснало нарушение на изричната забрана на чл. 177, ал. 6 от КСО, тъй като е установено ползване на инвестиционен имот от свързано с пенсионноосигурителното дружество лице. Законодателят не поставя изискване това ползване да е по силата на договорни отношения между ПОД и свързаното лице, в каквато насока са доводите на жалбоподателя. Договорът за наем е правното основание въз основа, на което свързаното лице ползва имота. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в т. 13, б. "а" от договора изрично е посочено, че наемателят има право да пренаема имота, изцяло или частично на трети лица след изричното писмено съгласие на наемодателя. При извършена справка в Публичния регистър на осигурителните посредници на дружествата за допълнително социално осигуряване се установява, че "Г. А. Б. П." ООД (дружеството страна по договора със свързаното лице) е регистриран като осигурителен посредник на ПОД "А. Б." АД. Това дружество формално не е свързано лице с ПОД, но е икономически зависимо от него и е използвано за заобикаляне на абсолютната забрана, уредена в чл. 177, ал. 6 от КСО. Изложените по-горе съображения водят до извод, че оспореното пред настоящата инстанция решение № 445-ПОД/27.06.2016 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Осигурителен надзор", с което на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КСО е законосъобразно, с оглед на което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение определено в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.