Решение № 3923 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 45/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на В. Василев [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. Йорданов, против решение 6689 от 07.11.2023г., постановено по адм. дело 7240/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. 1983к 1331 от 13.07.2023г. на Директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението /ГД ПБЗН/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 4 във връзка с т. 15, 19, 20, 21 и т. 29 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 197 ал. 1 т. 6 и чл. 204, т. 3 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказания уволнение и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от връчване на заповедта. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят се допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, противно на приетото от съда, а именно неспазване на изискването за форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР на заповедта и липса на изложени фактически и правни основания за издаването й. Излагат се съображения и за нарушение на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, а именно нарушение на презумцията за невиновност, както и неправилно отчитане на съотношението между чл. 195, ал. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и това, че не е отчетено при постановяване на оспореното решение, че образуваното досъдебно производство за извършено престъпление е прекратено. Иска оспореното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Директорът на ГД ПБЗН на МВР, чрез процесуалния се представител юрк. Койчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 204 т. 3 ЗМВР, без допуснати нарушение във формата, съответно при спазване на изискванията на чл. 210 ЗМВР и без нарушения на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените. Приел е, че това е така, тъй като в заповедта са посочени основанията, както фактическите, така и правните за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание, като са били събрани всички относими доказателства, както и че жалбоподателя е запознат с в пълнота с данните за вмененото му деяние и със събраните доказателства на всички етапи на административното производство, като се е запознал с материалите по преписката. Обосновал е извод, че е спазен срокът по чл. 205 ал. 6 ЗМВР, като е използвана и възможността за удължаване на срока от органа по чл. 204 ЗМВР в рамките на разписаните правила по чл. 205 ал. 6 ЗМВР. Приел е, че е спазен и срокът по чл. 195 ал. 1 във връзка с чл. 196 ал. 1 ЗМВР, тъй като в съответствие с чл. 57 т. 5 от Инструкция 8121з - 877 от 06.07.2021г. дисциплинарно наказващият орган е върнал дисциплинарното производство за събиране на допълнителни доказателства. Достигнал е до извод, че е определен дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ със заповед на директора на ГД ПБЗН, като жалбоподателят е бил уведомен за изготвените справки, включително след връщане на дисциплинарното производство. Изложил е съображения досежно спазването на всички етапи от процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като с поведението и деяния, осъществени на 21.10.2022г., са допуснати нарушения на т. 15, 19, 20 и 29 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като жалбоподателят не е съобразил действията си с това, че в качеството си на държавен служител в МВР и лице, притежаващо огнестрелно оръжие, е знаел какви са законовите изисквания за притежание, съхранение, носене и използването на такова, и въпреки това е използвал оръжието си боен пистолет не по предназначение и след употреба на алкохол, стреляйки многократно в двора на къщата си в [населено място] пред свои роднини, като това неправомерно поведение е станало достояние на множество лица не само негови роднини, но и на органите на МВР, отзовали се по подаден сигнал на спешния телефон и органи на съдебната власт, като по този начин е уронил престижа на службата, не е пазил доброто име на институцията, която представлява. Съдът е посочил и че с извършеното жалбоподателят не е спазил изискването да насърчава хората да спазват закона с даден личен пример, както и не се е подчинил на забраната за носене и употреба на оръжие и боеприпаси след употреба на алкохол, като по този начин е осъществил нарушение на т. 15, 19, 20, 21 и т. 29 от Етичния кодекс. По подробно изложени по всяка точка от Етичния кодекс мотиви съдът е приел допуснати нарушения, като е направил извод за наличие на предпоставките по чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание по чл. 197 ал. 1 т. 6 ЗМВР. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган директора на ГД ПБЗН съобразно предоставените му по закон правомощия чл. 204 т. 3 ЗМВР, като са спазени изискванията за форма по чл. 210 ал. 1 ЗМВР, тъй като същата съдържа подробно описани фактически основания, съответни на правните такива, въз основа на които е издадена. Правилен е извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Напротив от събраните в хода на производството доказателства се установява, че на жалбоподателя са били редовно предявени материалите събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените становища и обобщени справки, което е удостоверено със съответно положени от него подписи. Правилен е и извода на съда за това, че са спазени всички разписани в закона и инструкцията сокове във връзка с провеждане на дисциплинарното производство, както и разписаните процедури. На следващо място неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за законосъобразност на заповедта и спазване на административно производствените правила, тъй като дисциплинарно наказващият орган не е съобразил изискването на чл. 195 ал. 4 ЗМВР дисциплинарното производство да започне след като вече има влезнала в сила присъда. Чл. 195 ал. 1 ЗМВР предвижда, че Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а чл. 195 ал. 4 ЗМВР посочва, че сроковете по ал. 1 и 2 не текат при неявяване на подпомагащите лица по чл. 205, ал. 3 по уважителни причини до явяването им пред дисциплинарно разследващия орган. В случая така посочената разпоредба е неотносима към наведеното твърдение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя относно това, че производството следва да започне след като е налице влезнала в сила присъда. Напротив при постановяване на решението първоинстанционният съд правилно е отчел, че правното основание, въз основа на което е издадена заповедта е това по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, а именно за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, а не това по чл. 203 ал. 1 т. 1 ЗМВР, което предвижда налагане на най тежкото наказание дисциплинарно уволнение осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право за заемане на длъжността. Наличието на влезнала в сила присъда е относимо при налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 203 ал. 1 т. 1 ЗМВР, но не и в случаите по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР. Посочените основания са различни по своя характер и обосновават различни предпоставки за наличието на тежко нарушение на служебната дисциплина, които са самостоятелно основание за налагане на най тежкото наказание уволнение. В случая в оспорената заповед и предвид проведеното дисциплинарно производство, което е за нарушение на правилата на Етичния кодекс, съответен на закона е извода на състава на АССГ за законосъобразно квалифициране на тежкото нарушение по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, а именно установени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Най накрая правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта и установени нарушения на етичните правила, уронващи престижа на службата, съответно кореспондиращи и с целта на закона. В тази връзка настоящият състав споделя изложеното в оспореното решение, че са безспорно установени допуснати нарушения на т. 15, 19, 20, 21 и 29 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като съобразно т. 15 е следвало да съобразява законността на действията си, като за служителите на МВР тези изисквания са завишени именно предвид характера на службата им като охранители на закона, а жалбоподателят не е съобразил, че извършените от него действията са в нарушение на закона. Правилен е и извода за допуснато нарушение на т. 20 от Етичния кодекс според която Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, като в случая служителят е нарушил това правило и съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че с факта, че поведението му е станало известно в обществото, е осъществил и другите състави на нарушения по Етичния кодекс, които пък съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо най тежкото наказание уволнение. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.